Богоявление

… Какво е за нас сега водата? Едно от необходимите удобства в нашия живот – достъпно, механизирано, евтино. Отваряме крана и тя потича… За да разберем обаче защо хилядолетия наред именно водата е била един от главните религиозни символи, трябва да възстановим в себе си изгубеното от нас почти бе остатък чувство за космоса. Защото за древния човек водата не е била нищо друго освен символ на самия живот и на света – като живот… И действително – водата е условие за живота. Можем дълго да не ядем, но без вода човек умира и следователно той е същество жадуващо. Без вода е невъзможна чистотата и следователно тя е символ на чистотата и очистването. Живот, чистота, но също и сила, и мощ на водната стихия, отразяваща в себе си, като че ли попиваща в себе си бездънната синева на небето. Ето това усещане или преживяване на водата я е поставило в центъра на религиозните представи на човека.

Влезте в храма в навечерието на Богоявление, когато там се извършва „великото водоосвещение“, заслушайте се в думите на молитвите и песнопенията, вгледайте се в обредите и ще почувствате, че тук не се извършва просто един от древните чинове, а нещо, което ни говори и сега – така както и преди хилядолетия – за нашия живот, за нашата жажда, за нашия вечен и непреодолим копнеж по очистването, възраждането и обновлението… Водата – също както и в първия ден на творението – е тази, за която в Библията е казано: „А земята беше безводна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата“.¹ И ето, че се понасят думите на похвала и благодарение: „Велик си Ти, Господи, и чудни са Твоите дела, и нито една дума няма да бъде достатъчна за възпяване на Твоите чудеса…“.². Отново е началото. Отново човекът стои пред тайната на битието, отново той радостно чувства света и неговата красота и хармоничност – като Божи подарък, и отново благодари. И в това благодарение, в тази похвала и радост отново става истински човек.

Радостта от празника Богоявление се състои в космичното преживяване на света, във вярата, че всичко и винаги може да бъде умито, очистено, обновено, възродено, че колкото и да е омърсен и потъмнял животът ни, в каквото и блато да сме го превърнали, все пак е възможен този очистващ поток на живата вода, защото в човека не е умряла и не може да умре жаждата за небето и доброто, за съвършенството и красотата – жажда, която единствена прави от човека истински човек. „Велик си Ти, Господи, и чудни са Твоите дела, и нито една дума няма да бъде достатъчна за възпяване на Твоите чудеса…“

Кой е казал, че християнството е унило, задгробно и печално, че отвлича човека от живота и принизява достойнството му? Погледнете с каква светлина и радост сияят лицата на хората, когато гърмят думите от ликуващия псалом: „Гласът Господен се носи над водите; Бог на славата, Господ загърмя над големите води“³, когато свещеникът ръси с осветена вода храма и като че ли из целия свят политат тези проблясващи капки и светът отново се превръща във възможност, в обещание, в материя на тайнството чудо на претворяването и преобразяването.

Сам Бог в образа на човек е влязъл в тази вода, съединил се е не само с човека, но и с цялата материя, цялата я е направил светла и светлоносна, цялата – насочена към живота и към радостта. Всичко това обаче не може нито да бъде преживяно, нито да бъде почувствано без покаяние, без онова, което на гръцки се нарича μετάνοια⁴– без дълбоката промяна на съзнанието, обръщане на ума и сърцето и способността изведнъж да видиш всичко в нова светлина. Именно такова покаяние е проповядвал Йоан и само благодарение на него той е успял да види и с любов да приеме в образа на идващия към Йордан Иисус Самия Бог, отвеки възлюбил човека и сътворил за него целия свят като образ на Своята любов, вечност и радост.

Превод: Борис Маринов

Източник: Протойерей Александър Шмеман „Неделни статии и беседи“, София, Комунитас, 2014.

————-