свещ. Михаил Трифонов
В началото сме на Великденския пост, в Сиропустна неделя или както е популярно де се нарича Неделя на Прошката. Днес много хора сигурно ще отбележат тази неделя, независимо от смисъла, който влагат в нея.
Основното, което доста хора правят днес, е да пазаруват… халва. Или да прескачат огън. Но колко от тях осъзнават и се замислят, че е началото на пост, чието значение съвсем не се отнася само до тялото на човека, но и до неговата душа?
В началото на поста човек трябва да знае, че му предстоят дни на усилен духовен труд. Да се лишим от нещо телесно като блажната храна, е най-малкото, което можем да направим за себе си пред Христос. Затова и не напразно постът започва с прошка -Църквата ни приканва да очистим себе си първо с това. Прошката обаче е акт, който не се случва по традиция.
Не може да простиш на някого „по традиция“, просто защото и другите правят така. Днес в централните новини по всички телевизии ще ни кажат, че е ден на прошката. Но прошката засяга отношения между хората, които са истински и много интимни – твърде трудно е за човека да прощава, а още по-трудно е това да се случи между хора, които живеят в озлобление един към друг. Но за да се поправи това, и още повече – да разбере човекът смисъла на самия акт на прошката – как той преобръща душата, как ни очиства, преди още да е започнал самия телесен пост – е възможно да узнае единствено и само в Църквата. Човекът трябва да е започнат с църковния и духовен живот, за да знае колко е важно и най-вече пред Кого е важно да простиш. Ние сме свикнали да тълкуваме прошката като унижение пред другия, който ни е обидил и наранил, но всъщност прошката и очистването от озлоблението са първо и преди всичко грижа за самите нас. Защото е така?
Защото в християнското има един принцип – всеки отговаря за себе си пред Бога. Пред Нашия Отец небесен няма колективна вина и колективна прошка. В християнството няма такова масово съзнание: щом всички правят така, и аз ще направя същото. Или щом всички си прощават и постят, и аз ще простя и ще „попостя“, а след това – щом всички грешат, защо и аз да не греша? В живота в Христа обаче няма такъв модел на поведение и мислене. Основен принцип в християнството е, че човекът е свободен и отговаря за себе си пред Бога. Както никой не може да се роди вместо нас и никой не може да си отиде от този свят вместо нас, така и никой не може да взема решения вместо нас. Както сами се раждаме и сами умираме, така и сами отговаряме за своя живот и своите дела.
Много хора днес ще се съберат, ще си поискат семейно прошка, отново по традиция. Хубаво, но какъв е смисълът от всички тези празници по традиция, в които никой не влага мисъл за Бога? Ако всички те са пропити от своя християнски смисъл, наистина ще бъдат спасителни за нас. Защото къде остава Христос извън масовото целуване на ръце, огньовете и „хамкането“? Не замитаме ли проблемите под килима по този начин чрез такова външно обредно благочестие? Не отминава ли ежедневието ни много лесно и не си ли казваме често – ех, от утре ще започна да постя, или – от утре ще се подготвям за причастие. От утре вече ще спра да греша или … от утре ще се поправя и ще се изповядам. Ето, сега през поста ни се дава възможност да се справим с нашите проблеми, да вземем живота си в своите ръце – вижте колко велик е Бог – Той ни дава живот, а ни оставя свободно да решаваме какво да правим с него.
И тъй като утре е първият ден на Великия пост, нека да поясня нещо. Всеки един от нас може да пости, стига да пожелае – това важи и здравите, и за болните. Църквата има много ясни правила за поста. Има болни хора, които не могат да постят с храна, но могат да постят с духа си. Всеки може да направи някакво усилие, дори и болният, и да се лиши от нещо важно за него, от някаква не просто храна за тялото, но и от някаква храна за душата, която го трови; от някаква страст, която го изяжда отвътре, от някакъв проблем, който не му дава мира. Бог дава възможност на всеки, за да се примири с Него, защото Бог мисли за всеки от нас и дава път към Себе Си за всеки един човек. Ако не можеш да се лишиш от блажната храна, не можеш ли да се лишиш от озлоблението към ближния? Ако повечето от вас са болни и трудно можете да направите жертвата на телесния пост, всеки един без изключение може да направи тази жертва пред Бога – да прости на ближния си, да се очисти от озлоблението си към него и да пусне Бога в себе си. Така ни свидетелства и Сам Бог: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“.
Заради тази чистота на сърцето актът на прошката е толкова важен за човека, че Сам Бог свидетелства чрез Своето Евангелие за него: ако не простим на ближните си, и Той няма да ни прости. А за поста ни дава ясно указание: „А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве“.
Прощавайте и спасителен пост на всички!
Проповед, произнесена в Неделя Сиропустна
