Маргарита Генчева
На православния лагер в Кремиковския манастир от 8 до 14-ти юли видях много наглед малки, но запомнящи се проповеди на любовта.
Цяла седмица ръководители, помощници и лагерници живяхме като една задружна общност, едно семейство. Атмосферата беше топла и неподправена, а за това допринесоха немалко и отец Михаил от Брезник, който беше всеки ден до децата и се грижеше за тяхното здраве, игуменът отец Серафим, който отвори вратите на манастира за нас, както и йеромонах Тимотей, когото Велина също покани на лагерната смяна.
Отец Тимотей даде задача на децата да му нарисуват и да му кажат къде живее Бог. Отговорите бяха очаквани и по детски умиляващи. Живее ли обаче Бог в болниците, или в затворите?
Част от лагерниците отговориха отрицателно. Тогава отецът разказа една история, която остави децата замислени, а ръководителите – в сълзи… Изводът беше, че Бог живее в усмивката на тези, които помагат на плачещите, и в сълзите, на тези, които благодарят. Той е в болниците и в затворите. И най-вече Господ е там, където има любов, защото Той Самият е Любов.
Друга задача, която о. Тимотей даде на децата при едно от посещенията си, е да определят някоя пейка в двора на манастира като „пейка за споделянето“. Ако някое дете е тъжно или самотно, ще седне на тази пейка и друг от лагерниците ще дойде и ще му помогне. Защото това е църквата: да си помагаме в нужда.
Ето така си представям вероучението. С прости, ясни и кратки слова, които стигат право в сърцето и завладяват децата.
Този лагер беше за мен ценен опит в работата с деца и във вероучението. Не е лесно да спечелиш доверието на децата. С родителите също се работи трудно. Даваш всичко от себе си децата им да се чувстват добре, да са нахранени, но невинаги получаваш разбиране или благодарност…
Детските лагери са свързани с много шум, игри и разговори до късно през нощта. И въпреки че понякога усещаш как стигаш предела на силите си и казваш: „Край, не мога да издържа повече“ се връщаш от това преживяване презареден. Децата с техните малки проблеми, прости отговори и ясни усмивки изобличават сложния свят, в който живеем и дават сили и надежда за бъдещето.
Една случка ще остане в спомените на всички и това е моментът, когато отец Михаил (медицинският ни брат) се включи във водната битка на лагерниците. Свещеник близо до децата… Мисля, че той бързо стана любим на всички малки и големи в лагера. Седмицата завърши с Кръщението на малката Софѝя в събота и със св. Литургия в неделя, на която децата се причастиха и получиха грамоти за участието си в православния детски лагер.
Хубаво е да си дете…, но още по-хубаво е да видиш колко грижи, колко любов влагат учителите и отците във всяко занимание с децата независимо дали е пеене, служба, игра или урок по вероучение.
Докато бях лагерник, не оценявах в пълнота благородното дело на всички тези хора, които от сърце и душа са ми давали всичко…
Детския лагер в Кремиковския манастир усетих като глътка въздух в живота, който съвременния човек води. Глътка въздух, пълна с детска искреност, малко сълзи, много смях и всекидневни богослужения. Радостта от това да видиш как питомците ти израстват пред очите ти за тези няколко дена, е незаменима. Или да ги чуеш в хор да казват „Отче наш“. Или да гледаш как самите те пожелават да прочетат някой псалом от вечерното богослужение.
Бог живее там, където има любов…това беше посланието и поантата на целия православен лагер. Това усетих и аз като помощник.
Снимки: Велина Андонова
