„Бог за Църквата е свръхсъщностна Същност; Божественост, превъзхождаща Божественото; Безименно име, безначално Начало; дух, който не се съвместява с духа, неизречено слово; смисъл, неизразим с никакъв смисъл. Познанието за Бога е ведение в неведението, непричастна причастност. Богословието представлява само по себе си оформяне на неоформимото, образ на неизобразимото, представяне на непредставимото, завършващо начало; то изразява неподобното подобие, в което всички неща се съединяват в едно“.
––––––
Проф. Христос Янарас
„Азбука на вярата“
Posted in Шарени мисли