Ренета Трифонова
От бежанския център във Варна днес (06.03.)
– Моля да ме извините, но мъжът ми е военен и ми звъни от фронта, трябва да вдигна.
– Питам две малки момичета къде е майка им. Отговарят: „тя е военен офицер, затова не е можа да напусне. Изпрати ни сами с познати“.
– На мен ми е нужно жилище с интернет, ако е възможно. Единствено аз мога да работя сега. Мъжът ми е на фронта. Моята работа е онлайн. Ако аз не работя, няма да има с какво да живеем.
– Да , съгласна съм да ми намерите някаква работа. Аз съм маникюристка.
– Отче, благословете. Вече едва издържаме (от доброволци).
– Ако може да ми дадете нещо шоколадово. Може би така ще се успокои детето.
-Урааа! Намериха се още 40 места за настаняване (от доброволци).
– Целият ми свят рухна. Объркана съм….
И подобни запитвания, кратки исказвания и истории има страшно много. Хората са в шок. Някои не осъзнават докрай какво им се е случило. Мнозина мислят, че всичко това скоро ще свърши и ще се върнат по домовете си.
Дай, Боже!
Днес приятно се изненадах от един познат, вече доброволец, руснак. Бяха оборудвали в бежанския център детски кът. За да могат децата да се отлепят от майките, докато те оформят документи и чакат да бъдат настанени. Отнема понякога много време.
Така, скъпи приятели, започва великият пост. Явно тази година ще имаме много живи уроци.
Дано ги научим. Ще ги научим. Вярвам.
Бог иска да ни прости – да ни изправи. Нека и ние да пожелаем да се изправим. Да се променим. За това е поста.
Простено-простете.
–––-
Текстът е от профила на автора в социалната мрежа.
