Християнство.бг
Понятието „свещена война“ в религиозен контекст често се използва за оправдаване на военни действия, придавайки им духовен смисъл. В своя блог протодякон Андрей Кураев поставя въпроса как да тълкуваме такива войни в светлината на техните резултати, особено в случая със Сирия.
Реториката на „свещената война“ в православието обикновено се свързва с борбата за вяра, справедливост и морални идеали. В съвременния контекст обаче този термин все повече се използва за политически цели, което поражда съмнения в искреността на тези, които го прокламират. Примерът с използването на този термин от патриарх Кирил във връзка с войната в Сирия и в контекста на руската агресия срещу Украйна е ясна индикация за това.
Московският патриарх Кирил през 2016 г. нарече руската военна операция в Сирия „свещена война“ срещу тероризма, като подчерта, че тя трябва да бъде обща кауза на всички страни: „Войната срещу тероризма трябва да бъде обща. Това не е работа само на Русия, това е работа на всички държави. Трябва да се обединим, за да победим това зло. И аз наричам такава война свещена“, цитира Кураев думите на предстоятеля на Руската православна църква.
Думите му прозвучаха като подкрепа за режима на Башар Асад под прикритието на борба с тероризма. Когато обаче режимът на Асад беше действително победен и Сирия изпадна в още по-дълбока криза, възниква въпросът: ако тази война беше „свещена“, тогава защо резултатът е бягството на Асад към Москва, превземането (освобождаването) на Дамаск, хаосът и хуманитарна катастрофа?
Сега, когато режимът на Асад е победен, възниква въпросът дали „свещената война“ може да се счита за изгубена. Ако войната е била свещена, тогава е логично да се очаква тя да бъде успешна от Божия гледна точка, тъй като Бог по дефиниция не може да поддържа губеща кауза и никога няма да изгуби, тъй като той е най-могъщият.
Фундаментално важен е въпросът, поставен от протодякон Андрей Кураев: ако „свещената война” е загубена, тогава кой е бил на страната на Бога? Не означава ли това, че риториката на Руската православна църква за „свещените войни“ има пропаганден, а не духовен характер?
„Свещената война“ и войната в Украйна
Този дискурс става още по-противоречив в светлината на руската агресия срещу Украйна. Руската православна църква многократно е оправдавала действията на Русия на територията на Украйна, прибягвайки до подобна риторика. Идеите на „руския свят“ станаха идеологическа основа за агресията на Руската федерация, а призивите за обединение под властта на Москва се превърнаха в инструмент за поробване на други народи.
С началото на пълномащабната война на Руската федерация срещу Украйна Гундяев непрекъснато повтаря тази фраза, сакрализирайки геноцида над украинския народ.
Въпреки това, както в случая със Сирия, войната срещу Украйна не носи на Русия „свещен“ триумф. Напротив, тези действия предизвикват дълбоко разделение в православния свят, изолиране на Руската православна църква от Вселенското православие и огромни загуби за самата Русия.
Бог е истина
Християнската традиция подчертава, че Бог винаги е на страната на истината, защото Той е Истината. В случая със Сирия и Украйна е трудно да се видят тези ценности в действията, оправдани от Руската православна църква. Как можете да наречете „свещена“ война, която носи смърт, страдание и разрушение?
Протодякон Кураев правилно подчертава, че когато една война е загубена, трябва да се преосмисли дали тя изобщо е била свещена. Този въпрос засяга не само политиката, но и същността на православната вяра: може ли църквата да се превърне в инструмент за пропаганда и не губи ли моралното си право да съществува като духовен авторитет?
Но ако някой нарече войната „свещена“ и тя е спечелена, това също не доказва, че Бог я е подкрепял, защото хората имат свободна воля да вършат зло и да вървят против волята на Бога. Победата в една „свещена“ война може да е резултат от стратегически, икономически или други човешки фактори, а не от божествена подкрепа за престъпна война, която някой е смятал да нарече „свята“.
Използването на религията за оправдаване на политически или военни действия винаги носи риск от дискредитиране на самата религия. „Свещената война“ не може да бъде оправдание за агресия или диктатура. Ако РПЦ продължава да избира страната на политическата целесъобразност вместо духовните ценности, истината и справедливостта, нейното влияние и доверието в нея в света ще продължи да намалява.
Бог винаги е на страната на онези, които търсят мир, справедливост и истина. Това трябва да помнят онези, които се опитват да Го превърнат в „съюзник“ в своите съмнителни начинания. Ако обаче солта загуби силата си, тогава тя се изхвърля, както казва Свещ. Писане:
„Вие сте солта на земята. Ако солта загуби силата си, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците” (Мат. 5:13).
––––––––––––––––
Източник: df.news
Снимки: kado4nikov.livejournal.com
