Християнство.бг
Въпросът, който законникът задава на Господа Иисуса Христа в днешното св. Евангелие, не може да остави равнодушен нито един християнин. „Учителю – пита той – Какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?“ Господ му отговаря: „Какво пише в закона? Как четеш?“ Законникът казва: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с всичкия си разум, и ближния си като себе си.“ Господ му казва: „Ти отговори правилно. Прави това и ще наследиш живот вечен.”
Законникът се изненадал, когато осъзнал, че сам е отговорил на въпроса си. И тогава попитал: „А кой е моят ближен?“ И Господ му отговорил със следната притча:
„Един човек, евреин, слизал от Ерусалим към Йерихон и паднал в ръцете на разбойници. Съблякли го, били го, изпонаранили го и го оставили едва жив на пътя. Бил безпомощен. Минал един свещеник, видял го и си продължил. Минал един левит, погледнал го и също го отминал. А третият бил самарянин (т.е. човек, отхвърлен от евреите, човек, който бил смятан за недостоен за общуване с тях). И този човек видял евреина, който лежал на пътя ранен и безпомощен, и сърцето му трепнало. Той слязъл от магарето си и се погрижил за болния. Измил раните му с вино и ги намазал с елей, превързал го, качил го на магарето си, завел го в една странноприемница и там се погрижил за него. А на тръгване дал пари на съдържателя и го помолил да се грижи за пострадалия, като обещал, че ако похарчи повече, ще му възстанови всичко на връщане.“
Господ попитал законника: „Кой от тези тримата мислиш, че е ближен на нападнатия от крадците?“
„Този, който му оказал милост“ – отговорил законникът. Тогава Господ му казал: „Върви и прави същото“.
Оказва се, че на въпроса как да наследим вечен живот, Господ дава най-простия и ясен отговор: „Бъдете милостиви. Намерете състрадание в сърцето си. Намерете място в сърцето си за всеки човек, който има нужда от вас“.
Законникът искал да знае кого според Божия замисъл трябва да смята за свой ближен. А Господ обръща въпроса и отговаря, че нашият ближният е този, който има нужда от нас. Трябва да излезем да „посрещнем“ ближния си, да отидем при този, който се нуждае от помощта не. Не при този, който сами избираме, а при този, който се обръща към нас с нуждата си.
Господ не само отговаря на въпроса на книжника, но и Самият Той дава пример за милосърдие. Някои от светите отци на Александрийската школа тълкуват тази притча като притча за домостроителството на нашето спасение, обясняваща в какво се състои делото на Христос. Сам Бог се въплъти и дойде при човечеството – изпонаранено, смъртно уязвено от дявола, безпомощно и изоставено. Той дойде да излекува раните му, да го съживи и да му даде вечен живот.
Цялото Евангелие говори за тази милост към човека, за Божията загриженост към човека. Свети Исаак Сирин казва: „Какво означава милостиво сърце? Това е горенето на сърцето на подвижника за цялото творение: за животните, и за влечугите, и за враговете на истината, и за демоните. Той се моли за цялото творение, за да се смили Бог и то да не загине. И не може да потърпи и най-малка вреда на творението, но със сълзи непрестанно се моли Господ да приеме всяко свое творение, да го съживи, да му даде живот и спасение. (св. Исаак Сирин, слово 48.)
Тази идея на св. Исаак Сирин се потвърждава и от притчата за Страшния съд (виж Мат. 25:31-46.). Господ казва, че ние ще бъдем осъдени не защото не сме били богослови, не защото не сме правили чудеса, а защото сме позволили сърцата ни да се вкаменят, да станат недостъпни за чуждото страдание, да изгубим състрадание към чуждото нещастие. Той казва: „Каквото не сториха за най-малките Ми братя, не го сториха и за Мен“. Значението на притчата за Страшния съд е същото като значението на притчата за добрия самарянин: бъди милостив. Събуди сърцето си за състрадание, за грижа към ближния, за да не се вкамени, да не се превърнеш ти самият в камък, които не може да се възроди и да влезе във вечния живот.
И в тази притча Господ повтаря същите думи: „Правете и вие така. Бъдете милостиви. И Бог ще се смили над вас в деня на Страшния съд“. Амин.
–––-
Превод: архим. Никанор (Мишков)
