Ренета Трифонова
Празникът на Божията майка Покров Богородичен възниква през първата половина на Х век, за да отбележи и почете явяването ѝ в Константинопол. В храма във Влахерна, близо до градските порти по време на нощно бдение, няколко души видели света Богородица, съпровождана от св. Йоан Кръстител, св. Йоан Богослов и други светци. Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време се молела, обляна в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от нападение, но след като Божията майка се явила, опасността отминала и градът бил опазен и спасен, както и животът на жителите му.
В повечето славянски езици думата „покров“ означава едновременно „покривало“ и „защита“. Затова в тропара на празника пеем: „Богомайко, като гледаме на твоя пречист образ, умилно казваме: покрий ни с честния си покров и ни избави от всяко зло, като молиш твоя Син Христос да спаси душите ни“.
Света Богородица е Жената, която получава най-много обич и молитви от християните, нея почитат дори мюсюлманите. Жена, която покрива с милостта си целия свят – християнски и езически. Жена, към която се отправят най-много съкровени желания и пред която се откриват най-много сърца.
Прот. Александър Шменан пише за нея: „Било е време, когато от този порив на похвала и радост от тази молба за помощ, за защита и утешение се е определяла и нашата духовна съдба. И колкото и да са били греховете и паденията, колкото и страшна да е била тъмнината на този живот, сияещият образ на Божията Майка – Застъпница, Утешение и Покров за света е бил винаги с нас, над нас, вътре в нас… Празникът на Богородичния Покров отново и отново ни зове да се завърнем към нея, и в това завръщане е и нашето изцеление, и нашето възраждане“ (тук).
Днес отново е време Божията майка да бъде молена, за да простре своя Покров и спре военните нападения, убийствата, заплахите за човешкия живот във войната съвсем близо до нас. Да усмири жестоките сърца и да осуети плановете на онези, за които човешкият живот и човешкото спасение не означават нищо, и за които човекът е винтче в техните планове. Да вразуми същите, които се именуват „християни“ и „православни“, но забравиха, че Христос е начало и край на нашият живот и че ние сме в Божиите ръце, а не в техните ръцете на земни владетели.
Да молим Божията майка и днес да простре покрова си над хората там, където се водят военни действия, да предотврати бедствия, разрушения и човешки унижения така, както ги е предотвратила над Константинопол през Х век. Но за да ни чуе тя, първо трябва да си спомним за нейния Син и Неговото Евангелие. Да излезем от забравата, че всичко ни е позволено. Не, ние сме първо Божии чеда, а след това чеда на родината и националните интереси. Трябва да ценим човешкия живот и човешкото право на свободен избор и съществуване. Защото не нечие човешко освобождение ни носи свобода, а именно християнството и учението за живота и спасението на Нейния Син – Христос донесе истинската свобода на този свят.
„Ако вие пребъдете в словото Ми, – казва Христос, – наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“(Йоан 8:31-32). Божията истина е тази, която дава свобода на човека, а не притворните замисли на земните владетели. Тези, които водят войни, трябва да си спомнят Христовите думи, че „всеки, който прави грях, роб е на греха“ (Йоан 8:34). Това освобождение от греха търсим ние, християните, и то е важно за нас.
Да молим Божията майка да простре Покрова си над всички унижени, оскърбени от зли нападения и скърби. Да помогне на хората, които бедстват в войните в Украйна и Сирия, в конфликтите в Армения и навсякъде, където се водят военни действия, умират хора, храмове биват разрушавани и осквернявани. Да усмири злите сърца на владетелите и да ги вразуми. Да им припомни думите, които Христос казал на Савел: „Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен“ (Деян. 26:14). Да напомни, че всеки владетел, който започне да служи на злото, рано или късно го очаква крах, осъждане и забрава.
Честит празник!
