Ренета Трифонова
(Документи изъ турскитъ държавни архиви).
Докладъ до Н. В. Султана огъ 23 Зил-хедже 1319 (16 мартъ 1902 г.)
Негово Блаженство Българскиятъ екзархъ въ неделя дойде въ Високата порта. Той ми каза, че Н. В. Султанътъ е изпратилъ Неджибъ Мелхаме ефенди при него и разбралъ, че ще се дава бератъ на сръбския епископъ Фирмилиянъ. Извинихъ се, че много съмъ заетъ и го помолихъ да дойде другъ день при мене.
На ставане каза ми че ще дойде въ вторникъ, и ако се даде бератъ на Фирмилияна, то това означава отсичане на една часть отъ българския народъ, Негово Блаженство дойде днесъ у дома и, следъ като каза, че посещението на Мелхаме ефенди имало за цель да съгласи Екзархията чрезъ некои компенсации, заяви:
„Даването бератъ на Фирмилияна е едно начало и поощряване на сръбските попълзновения къмъ Стара Сърбия — днешния Косовеки виляетъ — и единъ големъ ударъ за България. Тази вреда се нищо не може да се компенсира. Създаването на Св. Синодъ и Мирски съветъ при Екзархията и приложението на другите постановления на Екзархийския ферманъ може да се сметне до известна степень като нещо задоволително”.
Като споменахъ, че азъ ще ходатайствувамъ, за даването на ордени и други награди на него и други български първенци, екзархътъ отвърна:
„Дори позволението да се образува Св. Синодъ и Мирски съветъ при Екзархията нема да задоволи България. Скопскиятъ въпросъ е жизненъ за българите. Българите съ били четири-петь века подъ турската държава. Преди това България точно петь века е владеела Косовския виляетъ. Населението на този виляетъ принадлежи къмъ българския родъ. За известно време е подпадналъ подъ сръбско управление, но сърбите не съ оставили нито родъ, нито следа отъ себе си. А сега се иска българите да бъдатъ посърбени. И сърбите, и русите парично подпомагатъ тази цель”.
„Ако се даде бератъ на Фирмилияна, то състоящето се днесъ отъ 7 околии сръбско духовно управление постепенно ще се разшири и ще обхване Косовския виляетъ, който граничи съ Черна гора отъ една страна, съ Сърбия отъ друга, и на Балканите ще се създаде една широка силна държава. На место да приеме това, България по-скоро би предпочела всека жертва”.
Тези неща Екзархъ ефенди ги каза съ сериозенъ и загриженъ тонъ. Азъ му отговорихъ, че нито Турция, нито пъкъ Русия и Австрия биха позволили исканите отъ България въ Косовския виляетъ привилегии и по-добре е да направи усилия България да приеме решението на Турция по този въпросъ. Съществуването днесъ и утре на България е въ тесна връзка съ едно примирително поведение на България спрямо Турция. На това Н. Блаженство отговори:
„Каквото казвате, е право. Моите усилия съ били винаги насочени, България да задоволи и успокои Турция. И българските правителства работятъ въ това направление. Страхувамъ се, че издаването на бератъ на Фирмилияна ще даде лоши последици, затова и азъ ви правя тези напомняния”.
Като прибавихъ, че не можемъ да разсърдимъ Русия, че и българскиятъ екзархъ — ако въ случай дадемъ бератъ — ще требва да одобри нашето поведение, ми заяви:
„Ако одобря, това значи да изкажа една мисъль противна и на официалното ми положение, и на интересите на народа ми. Азъ пъкъ, съмъ се заклелъ върху Евангелието, че ще пазя било лично, било като служебно лице, интересите на народа ми.
Великъ везиръ Саидъ.
Бележка. При удобенъ случай ще обнародваме и Много други документи по същия злополученъ въпросъ. Днесъ ще дадемъ само некои отъ заплашванията на руския посланикъ Зиновиевъ, както съ записани въ мемоарите на Сайдъ Паша: „Ако не дадете бератъ на Фирмилияна, това зле ще подействува въ Петроградъ; тогава ще вземемъ други мерки; възможно е тези мерки да увредятъ на Н. В. Султанат. Говоря ви отъ името на императора. Съжалявамъ, че съмъ помагалъ на Султана. Другъ е въпросътъ, ако вие почитате българите повече отъ русите, не требва да показвате слабость спрямо българите. За да изпълни обещанието си къмъ анархиста Радославовъ и се угоди на българите, Султанътъ забравя обещанието си къмъ императора”.
Панчо Доревъ.
Източник: Църковен вестник, бр. 13, 29.3.1930г.
