Маргарита Генчева
Българската православна старостилна църква (БПСЦ) отказва да промени името си, както разбираме от съобщението на Архиерейския синод на старостилната църква, публикувано днес на официалната им страница в интернет. БПСЦ се противопоставя на новите промени в закона за вероизповеданията от януари тази година, които дават изключително право на БПЦ-БП да използва термина „православна“. В резултат, на 17 април прокуратурата е поискала заличаване на регистрацията ѝ. Старостилната църква смята, че това нарушава религиозната им свобода. БПСЦ ще се защитава по съдебен път, както се твърди още в становището.
В Християнство.бг следим техния казус, а повече новини може да прочетете по темата в архивите ни. Припомняме, че правото на вероизповедание е основно човешко право. По-надолу публикуваме в цялост съобщението от сайта на БПСЦ.
Досточтими клирици, обични в Господа братя и сестри!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
На 31 януари 2025 г. 51-то Народно събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, който бе обнародван в брой 10-ти на „Държавен вестник“ от 4 февруари 2025 г.
Както е известно, поводът за това бе решението на Върховния касационен съд на Република България от 16 декември 2024 г. да впише Българската Православна Старостилна Църква (БПСЦ) в регистъра на вероизповеданията.
Новоприетият закон на практика доближава Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП) до статута на държавна църква. Това е в пряко противоречие с принципа за отделеност на Църквата от Държавата, заложен в Конституцията (чл. 13) и в самия Закон за вероизповеданията (чл. 4, ал. 1). Този принцип изключва наличието на официална (господстваща) религия и нейната институция в Република България.
Според две от промените, внесени в Закона за вероизповеданията, единствен изразител на източното православие в България е БПЦ БП (чл. 10, ал. 1) и никоя регистрирана религиозна общност освен нея не може да съдържа думата „православна“, както и производни или сходни думи, изразяващи същия смисъл (чл. 15, ал. 3). Във връзка с тези промени в двумесечен срок от влизането в сила на новоприетия закон регистрираните вероизповедания […] са длъжни да променят наименованието и уставите си в съответствие с чл. 10, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 и 3 и да заявят промяната за вписване в регистъра по чл. 18 от Закона за вероизповеданията. Регистрираните вероизповедания, които не изпълнят задължението по ал. 1 … се прекратяват.
Споменатият двумесечен срок изтече на 4 април.
Вярата или, според юридическата терминология, верското убеждение на членовете на БПСЦ е Православието. Произтичащото от новия закон изискване за промени в нейното наименование и устав, които изключват наличието на думата „православна“, както и производни или сходни думи, изразяващи същия смисъл, е напълно неприемливо за нас. Чрез приетите изменения и допълнения Законът за вероизповеданията навлиза драстично в периметъра на религиозната свобода. В него – неприсъщо за една номинално светска правова държава – с богословски доводи се определя коя е единствената религиозна институция, в чиито рамки може легитимно да бъде изразявано и практикувано верското убеждение „православие“.
Въз основа на прокурорска проверка, която установява, че в определения двумесечен срок БПСЦ не е променила наименованието и устава си, на 17 април 2025 г. (Велики четвъртък) Прокуратурата и Дирекция „Вероизповедания“ подадоха в Софийския градски съд искания за заличаване на нейната регистрация.
Ние ще предприемем юридически действия за защита срещу подадените искания. Напомняме, че за нас регистрацията на БПСЦ е възможност за нейното нормално функциониране в институционално отношение според нормите на българското гражданско законодателство. Нищо повече от това. Неочаквано острата реакция срещу тази регистрация в средите на Българската патриаршия и в политическите кръгове се изразява в обвинения, които нямат нищо общо както с позициите, така и с вече 32-годишната напълно открита дейност на БПСЦ.
Но каквото и да бъде отношението към нас, да се стараем да го посрещаме и осмисляме в духа на светото Евангелие, да се стремим да пребъдваме в нелъжовно послушание към Църквата и в нейната свобода, в тази свобода, която според благовестието на отците от Третия вселенски събор, ни дари със Своята собствена кръв нашият Господ Иисус Христос, Освободителят на всички човеци.
От канцеларията на Архиерейския Синод
на Българската Православна
Старостилна Църква
