Християнство.бг
Рейтингът на патриарх Даниил (30,6%) е по-нисък от рейтинга на БПЦ като институция (43,1 %). Близо половината от деклариралите се като православни християни у нас се отнасят положително към институцията, която изразява и представлява православното християнство у нас.
Центърът за обществени и политически изследвания и проучвания „Галъп интернешънъл“ публикува свое изследване, в което показва резултатите от сондажа на общественото мнение у нас за общото доверие в имиджа на Църквата. Като цяло е положително, макар и често да е нарушавано в случаите на обществени скандали, свързани с образа на някои представители на клира. В такива случаи са регистрирани сериозни спадове в популярността, отбелязват експертите.
Три четвърти (3/4) у нас се определят като православни, но малко под две трети (2/3) декларират вяра в Бога. Това разминаване между самоопределянето като „православен“ (християнин) и заявената вяра в Бога, произтича от обстоятелството, че Българската православна църква се възприема не само от верска гледна точка, като религиозна организация, но и от светска гледна точка – като историческа институция, неизменно свързана с българското общество и държавност, а в определена степен и като част от традиционната идентификация на българската народност.
Нивата на декларирана вяра не се променят съществено в последните години у нас, пише „Галъп интернешънъл“. Църквата и патриархът се ползват с обичайно благоприятните за такива институции нива на популярност.
Доверието у нас в Църквата към момента е 43,1%, при недоверие от 35,8%. Това нарежда Църквата сред най-одобряваните институции у нас. Доверието сред най-младите обаче е ниско. Според изследването Църквата и патриархът се ползват с обичайно благоприятните за такива институции нива на популярност.
Новият патриарх Даниил обаче е с доста по-нисък рейтинг от този на Църквата и макар и той да се посочва като положителен, стойностите на плюса и минуса са много близки. Доверие към него имат 30,6%, а недоверие – 27%. Това е рядкост по отношение на публични фигури у нас, но в същото време е очаквано по отношение на религиозен лидер, коментират от „Галъп интернешънъл“. Еспертите допълват, че все още колебанието и непознаването са сериозни: 22,6% се колебаят, а 19,8% не са запознати или дори не са чували за личността на патриарха.
75,3% у нас се определят като православни. Като мюсюлмани се определят 9,9%, а 11% твърдят, че не са религиозни. Останалите се разпределят между вероизповедания с по-малко разпространение. 59,5% у нас твърдят, че вярват в Бог, а 27,5% не вярват. Останалите не са в състояние да определят. Данните са почти идентични на последното у нас измерване преди две години. Така, на практиката се потвърждава многогодишното наблюдение, че православната принадлежност у нас очаквано се мисли повече като идентичност, отколкото единствено като вяра. Изследване преди време пък показа, че по-общата вяра в божество е по-висока от декларативната религиозност и тук България не е изключение на глобалния фон (По-склонни да вярваме в Бог, отколкото да се определим като религиозни – Галъп интернешънъл (gallup-international.bg)). В крайна сметка проучването сега отново потвърждава очаквания ред на ценности – колективна принадлежност, вяра, религиозно усърдие.
