В европейските страни, където православието исторически играе повече или по-малко важна роля в живота и културата на тези народи, поместните църкви трябва да бъдат готови да се справят своевременно с климатичната криза и най-новите решения и дейности по отношение на богословието и пастирската грижа. Православната църква в лицето на Вселенската патриаршия отдавна се ангажира с организирането и участието в такива конференции. На 21 октомври 2021 г. в Изследователския център на Академията за богословски изследвания във Волос в сътрудничество с WWF (Световен фонд за природата – World Wide Fund) в Гърция организира международна онлайн конференция на тема: „Добрите практики на Православната църква за справяне с климатичната криза, с оглед на UNFCCC COP26”. Тя се състоя в годината, белязала големите пожари в Гърция, Турция и Италия, в които загинаха много хора. Вселенският патриарх Вартоломей, наричан още „зеленият патриарх“, предприе редица действия, в които се включи и папа Франциск със своя енциклика. Конференцията, в която участва и православния богослов от Богословския факултет в СУ „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Костадин Нушев, се фокуриса върху представянето и прилагането на добри практики, които вече се провеждат в православните църкви по света (с особен акцент върху Балканите) и които се отнасят до конкретни действия в енории и манастири и решения на поместните църкви, насочени към повишаване на обществената осведоменост и справяне с последиците от климатичната криза[1].
Българската православна църква и климатичните промени – екологично образование, официални позиции и добри църковно-социални практики[2]
През последните няколко десетилетия въпросите за климатичните промени и екологичната криза присъстват в богословските изследвания, религиозното образование и официалните църковни позиции на Българската православна църква (БПЦ) във връзка с редица социални и етически проблеми като чистотата на въздуха в градовете, опазването на горите, водите и почвите и необходимостта от християнско и екологично образование на децата и младежите в съвременното българско училище и в контекста на европейското образователно пространство и общество.
Понастоящем въпросите за климатичните промени и екологичните проблеми в българското общество, които се свързват с екологичните ценности и екологичната етика, се коментират по-усилено във връзка с европейската политика за декарбонизация (намаляване на вредните емисии в атмосферата) и необходимостта от реформиране на енергийната система на страната, включваща редуциране на дейността на въглищните електроцентрали, които замърсяват въздуха в големите градове и оказват негативно влияние върху околната среда.
Богословие и религиозно образование – екологични теми и проблеми на околната среда в училищните и академичните програми за обучение
Българската православна църква разглежда въпросите на екологията във връзка с религиозното образование и нравственото възпитание на децата и младежите в съвременната образователна система и необходимостта в нашето училище подрастващите да бъдат възпитавани едновременно в християнски ценности и православен дух, но и да придобият необходимото екологично съзнание за отговорност към творението. През последните години Министерството на образованието и науката одобри въпросите, свързани с християнската етика и екологичните ценности, в учебната програма по религия за общообразователната подготовка, които се разглеждат през призмата на православното християнско морално учение. Това са темите за любовта и отговорността на човека към природата като Божие творение и грижата на децата и юношите за чистотата на водата, горите, почвата и въздуха. Такива уроци по екология и етика вече се съдържат в учебната програма на учебниците по религия и християнска етика за учениците от 7 и 12 клас на българското училище.
За студентите по богословие в нашия Богословски факултет на Софийския университет учебните програми по Християнска етика, Основи на социалното учение на Православната църква и Основи на християнската биоетика съдържат важни теми и въпроси, свързани с екологичната етика и отношението на Църквата към съвременните екологични проблеми. Студентите подготвят и магистърски тези, посветени на отношението на Православната църква и християнската етика към съвременните проблеми на екологичната етика и християнската биоетика, за християнските етични принципи на грижата за околната среда, служението на Църквата и ролята на човека като стопанин на творението според Божия творчески и промислителен план и Православното нравствено богословие.
Екологични инициативи, предприети от енории, епархии, свързани с Църквата организации или институции
Екологичните инициативи на православните институции – епархии, енории, манастири и учебни заведения, са свързани с екологичното възпитание на вярващите християни, грижата за горите и горските територии на големите манастири и екологичните норми и стандарти при стопанисване на земеделски терени и стопанства, както и екологичните култури, които се развиват върху църковни земеделски земи.
Грижата за горите и земеделските земи през последните години е свързана с процеса на реституция на собствеността на БПЦ от държавата и това се случва например в Рилския манастир, чрез формирането на специални природни резервати за опазване на горите и развитието на екологични земеделски терени на други манастири, поземлената собственост и горските фондове, които са църковни.
Що се отнася до грижата за околната среда и екологичните инициативи на Църквата, могат да се споменат някои инициативи, които са свързани с опазването на чистотата на въздуха, водата и почвата и със стремежа да се намалят вредните емисии в атмосферата чрез използването на екологично чиста енергия, соларни паркове и инсталации за възобновяеми източници на енергия като слънчеви панели и вятърни турбини, които се изграждат в някои манастири и енории.
Официални църковни позиции и пастирски послания, които се занимават с различните екологични проблеми и климатичната криза
Много православни енории и манастири, както и някои митрополити на БПЦ през последните години подкрепиха националната гражданска кампания „Да изчистим България за един ден“, която се провежда всяка година чрез граждански организации и медии и има за цел да включи всички българи в почистването на горите, реките и плажовете на България.
Екологичните въпроси в официалните документи на БПЦ присъстват във връзка с въпросите на религиозното образование, социалните въпроси и въпросите на съвременната биоетика. Например по повод обсъждането на законодателството за ГМО културите в българското земеделие БПЦ в лицето на Пловдивската епархия, която има големи земеделски площи върху църковни земи, изрази загриженост относно допускането на такива биотехнологични култури в земеделието. Съществува официално решение на Пловдивския митрополит за забрана на използването на ГМО култури върху земеделски земи, които се намират върху църковни терени на територията на цялата епархия.
Екологичната криза в съвременния свят е криза на съвременната цивилизация и обхваща човечеството като цяло. Тя засяга живота на най-развитите страни и континенти, които променят своята политика, както и условията на живот на по-бедните страни и континенти. Топенето на ледниците и повишаването на нивото на океаните са причина за различни природни бедствия, бури и урагани, които връхлитат неконтролируемо и разрушават градове и пристанища във всички страни и континенти. Съвременната екологична криза поставя под въпрос много ценности и принципи на днешната цивилизация.
Екологично отношение на отговорност към проблемите, свързани с климатичните промени в контекста на съвременното мисионерско служение на Църквата
Библейският светоглед и християнското разбиране за отговорността на човека за творението (Бит. 1:1-31) са свързани с разбирането на ролята на първосъздадения човек и на първите хора за опазването на Божието творение и творческото им предназначение в тяхното благословено от Бога и благодатно първоначално състояние в Едемската градина. В това блажено състояние на човека преди грехопадението той има призванието като стопанин на творението да опазва райската градина, да се грижи за заобикалящия го свят, да го обработва и да го пази. Преди отдалечаването на хората от Бога и нарушаването на хармонията на човека с природата не съществува враждебност и страх от природата – нито враждебност на природните стихии, нито страх за прехраната като недостиг на природни ресурси и липса на материални блага от природата, които са заплаха за живота на човека. Човекът живее в хармония с Бога и природната среда, обработва земята и е изпълнен с естествена благодарност и благоговение към Бога за всички земни блага, които получава.
В молитвения живот на Православната църква откриваме именно тази изначална и естествена благодарност на човека към Бога. Това е евхаристийното и литургичното отношение на човека към земния свят и природата, които са били получени от Бога като дар за човешкия живот и се връщат отново в молитва на благодарност и преклонение пред Бога. Като се молим на Бога за всички блага, които получаваме в земния си живот, ние се издигаме духовно в благодарност към Твореца и запазваме естественото си отношение към природата и материалните блага.
В това „литургично“, молитвено и благодарствено отношение на Църквата към природата, в което се разкрива съзнанието за отговорността на човека за света, поверен му от Бога, откриваме духовното съдържание на християнското отношение към Божието творение. То ни предпазва от грубото материалистично отношение към земните блага и ни води към християнска духовна култура и екологична етика, които почитат материалния свят, без да го обезценяват или да го разглеждат само като средство за облагодетелстване на човека, независимо от неговата отговорност пред Бога.
Източник: Вяра и Дело, брой 2 (46), година Х, април 2024 г.
——————-
Литература
1. Kostadin Nushev, Valentin Kozhuharov. Religious Education at Schools in Bulgaria. Part 5: Southeastern Europe. Wiener Forum fur Theologie und Religionswissenschaft. Band 10,5. Vienna University Press, Vandenhoeck&Ruprecht Verlage, 2020, р.р. 95-121.
2. Костадин Нушев. Християнският отговор на кризата като духовно изпитание на вярата – решения и пастирски подходи според възприетите позиции на Българската православна църква. – В: Български форум за междурелигиозен диалог и сътрудничество. Религиите в пандемичен свят: предизвикателства и възможности. С., 2021, с.17-33.
3. Костадин Нушев. Свещеният характер на човешкия живот в християнското нравствено учение и съвременната биомедицинска етика. – В: Сб. Традиционни религиозни светогледи и ценностите на ХХI век. С., БАН, 2017, с. 260-271.
4. Костадин Нушев. Отговорността на човека за творението и основните нравствени принципи на християнската биоетика. – В: Сб. Хуманизъм, наука, религия: взаимоотношенията Бог-човек-околна среда. БАН, С., 2016, с. 30-38.
5. Kostadin Nushev. Christliche Sozialethik und Sociallehre der Kirche.Grundprinzipien und Orthodoxe Perspektiven. – In: Die Gesellschaftliche Rolle der Kirche (Prof. Bozhidar Andonov, Prof. Peter Schallenberg). Konrad Adenauer Stifftung, Sofia, 2016, S.14-22.
[1] Вж. https://acadimia.org/en/news-announcements/press/913-unfccc-cop26-2
[2] Associate Professor Kostadin Nushev, PhD. Environmental education, official positions and good practices related to the climate crisis in the context of the Bulgarian Orthodox Church. – Доклад на International Conference on: „The good practices of the Orthodox Church addressing the climate crisis, in view of the UNFCCC COP26“, Академия за богословски изследвания в гр. Волос, Гърция (21.10.2021).