Християнство.бг
Днес, 3 май, братството на Бигорския манастир излезе с изявление до медиите и до гражданите на Република Северна Македония относно изказване на Преспанско-Пелагонийския митрополит Петър, като искат официално извинение от него. Кампанията за дискредитиране на Бигорския манастир се води отдавна от среди, свързани с тоталитарното минало и военно-престъпното настояще. Причината за публичните нападки срещу братството най-вероятно са усилията на монашеското братство и сестринство за установяване и поддържане на братски връзки в духа на Евангелието с поместните църкви и вярващите от съседните на Македония страни. Публикуваме цялото изявление от сайта на Бигорския манастир. Публикуваме цялото изявление на монашеското братство от сайта на манастира.
Уважаеми медии, вярващи и социално отговорни граждани,
Като се има предвид, че нашето монашеско братство получава многобройни съобщения от разтревожени вярващи и граждани, които са възмутени от вчерашната телевизионна изява на Преспанско-Пелагонийския митрополит г-н Петър, се оказваме призовани да излезем с публично мнение за изказаните от него клевети, обиди, неистини и неясноти. Просто трябва да кажем за себе си на обществото, че митрополит Петър говори неистина. Не сме в личен конфликт с никого, но си запазваме правото да реагираме, когато бъдем явно и неоснователно нападнати.
Именно на 2 май 2023 г. в предаването „Аргумент плюс“ на националния телевизионен канал „ТВ 24“ митрополитът публично отправи тежки клевети и обвинения срещу нашето братство и сестринство, чиито игумен е еп. Партений. В думите си, които според всички правни норми и етични кодекси се характеризират като реч на омразата и призив за публичен линч, той, използвайки неистини, без аргументи обвини нашето братство и сестринство в множество престъпления.
Между другото митрополит Петър безскрупулно твърдеше, въпреки предупрежденията на журналиста за липсата на доказателства, че сме „прелъстявали и отвличали момичета“. Трябва незабавно да отхвърлим тази ужасна клевета, за която дори ни е трудно да повярваме, че идва от устата на архиерей на Църквата. Реалността е напълно противоположна на казаното от владиката. Всеизвестно е, че нашите манастири са отворени за обществеността и винаги достъпни за властите и органите за сигурност, така че неистинността на тази клевета може да бъде проверена във всеки един момент. В края на краищата всички обитатели и присъстващи в нашите манастири са в тях доброволно, без принуда, по собствен избор и воля, и могат свободно да ги напуснат по всяко време, ако пожелаят. Манастирите нямат и не искат да имат инструменти и механизми за принудително задържане на хора.
Що се отнася до монасите, монахините и кандидатите за монашество, всички те са пълнолетни, започнали са монашеския живот по собствено желание и могат да свидетелстват за това по всяко време.
Освен това митрополит Петър заяви, че ние, монасите, сме виновни за това, че той беше арестуван няколко пъти от македонската и австралийската полиция. Това нелогично твърдение завършва със странното заключение, че ние имаме толкова силно влияние да контролираме полицейския апарат на две държави – родината и една отвъд океана. Ако не беше изречено с такава сериозност от високопоставен член на църковното духовенство, подобно изявление щеше да е наистина комично, но уви, сега е трагично. Питаме се, ако сме толкова могъщи, защо архиереят има свободата да говори така и толкова негативно и невярно?
Владиката Петър нарани и нашето македонско национално чувство, твърдейки, че сме някакви други, въпреки че неколкократно сме го засвидетелствали публично. Но той има склонност да използва думи, написани на нашия уебсайт, като ги извърта и изважда от контекста, въпреки че в цялото това умишлено изопачаване не успя да намери ясно твърдение, в което да се казва, че ние сме нещо различно от македонци.
Неистините, изречени от владика Петър, се простират дотам той да лъжесвидетелства, че лично е ръкоположил нашия презвитер епископ г-н Партений в Слепченския манастир, и че той напуснал още на следващия ден и се озовал в Бигорския манастир в рамките на един месец, след като уж изгонил две монахини, които били там. И така, истината е, че епископ Партений става монах две години след едномесечния си престой като послушник в Слепче през 1993 г. (владика Петър, между другото, трябва да се запита в какви (без)условия е оставил младия послушник тогава), т.е. на 5 август 1995 г., в Бигорския манастир, от нашия отговорен епископ Дебърско-Кичевския митрополит г-н Тимотей, за което има снимков и аудио материал, достъпен и в интернет.
Също така, слуховете, които разпространява митрополит Петър за някакво изгонване на монахини от манастира от полицията са далеч от истината, защото отец Партений изобщо не ги е откривал, а и да е искал – не би могъл, защото в църквата функционира църковната администрация. Дебърско-Кичевска епархия има свой архиерей, който взема решения. И днес ние се ръководим от този установен ред в нашата епархия от съответния митрополит според ред, благословен от него, в съгласие с решенията на отците и преданието на Църквата. И каква е тази „кариера“, за която говори владиката Петър, когато нашият старец стана викарен епископ едва след 25 години всеотдайна монашеска служба, след като беше спазена цялата процедура според каноничния ред и устава на МПЦ-ОА и избран със съгласието на всички синодални епископи? А за това, че до ден днешен не е получил и стотинка заплата като владика, няма нужда да се говори.
Във връзка обаче с въображаемите твърдения на митрополит Петър, че Бигорският манастир е „парацърква“ и че сме „над Синода на МПЦ-ОА“, отново ще повторим свидетелството, че ние като монашеска общност сме неразделна част от нашата пресвета Църква, на която доброволно сме посветили живота си в жертва и послушание. Как е възможно да ни обвиняват, че сме някаква паралелна институция, когато нямаме нито мотив, нито желание, нито ресурси да бъдем фактор, който да взема и налага решения, които са в разрез с решенията на Църквата?
В телевизионната изява на владиката Петър имаше много други глупости и нелогични неща, както и клевети и обвинения срещу други клирици на МПЦ-ОА. Както и преди, владика Петър изрече неистини за бившия началник на кабинета на архиепископа, като изтъкна като „грях“ човешкото му право да бъде приятел с когото иска и обича, като дори го сведе до някаква манипулация. Присъединявайки се към нашето изявление, отец Бобан Митевски също изразява безпокойството си от обсесивността на г-н Петър, който непрекъснато изопачава действителността и представя неверни доказателства за работата си в администрацията на митрополията.
По този повод припомняме опровержението на канцеларията на митрополита по тази тема от преди няколко месеца: „Същевременно отричаме и посочваме като невярна информацията…, че бившият началник на архиерейската канцелария е уведомил обществеността, че напускането му от длъжността е по негова молба, поради лични причини, и че до края на своята длъжност той последователно и най-професионално е изпълнявал задълженията си, като остава на разположение на архиерея и в бъдеще. Продължаването с лъжливите обвинения, въпреки подобно опровержение, означава неуважение към самия архиерей.
На нас, като монашеско братство и монашеско сестринство, изцяло отдадени на службата на Бога и ближните, на любовта и свободата, наистина ни е трудно да повярваме, че такива клеветнически и обидни думи и обвинения могат да произлязат от устата на епископ на Божията църква, чийто призив е преди всичко да разпространява любов, прошка, милост и т.н. Затова св. апостол и евангелист Йоан учи, че лъжата идва от дявола, който, когато говори лъжа, говори от себе си, защото е лъжец и баща на лъжата (Йоан 8:44 ) . Но както самата журналистка подчерта в предаването, хората, водени от завист, често принизяват и се подиграват на тези, които смятат за по-успешни от тях.
Имайки предвид гореизложеното и за да защитим християнската си чест и достойнство в името на истината, но и за да успокоим духовете на вярващи и граждани, които са обезпокоени от клеветата на митрополит Петър, искаме публично извинение за всички изказани неистини.. В противен случай, въпреки цялото ни уважение, монашеска обич и всеопрощение към него като архиерей на Църквата, ние, като социално отговорни граждани, ще бъдем принудени да започнем процедура пред компетентните институции, поради претърпената от нас травма и огромното брой вярващи и граждани. Затова, когато нашият Спасител Господ Иисус Христос беше обвинен от първосвещениците, той каза: Ако съм казал нещо лошо, докажете лошото; ако е така, добре – защо ме удряш? (Йоан 18:23). В края на краищата във вчерашното представление на епископ Петър имаше явни елементи на език на омразата, призив за публичен линч и клевета за тежки престъпления, което е повече от достатъчно отговорните институции да се самосезират и да го подведат под наказателна отговорност.
Междувременно ние ще продължим да се молим горещо за владиката Петър и приканваме всички вярващи да се молят за него, за да се всели Христовият мир в душата му, след като желанието за осъждане и лъжи отстъпи място на любовта Божия.
Христос воскресе!
———–
Източник: Бигорски манастир
