Ренета Трифонова
Българската телеграфна агенция организира за 16-и път Световна среща на българските медии. Темата „Медии и истина“ събра в Рилския манастир 27 журналисти от 17 държави, които поддържат български медии по целия свят. Миналата година заради COVID-19 срещата не се състоя, но тази година срещата е преди празника на св. Йоан Рилски на 19 октомври. Дискусиите се провеждат в четири панела – „Вярата в медиите“, „Надеждата в медииите“, „Лъжата в медиите“ и „Изборът в медиите“. Форумът беше открит от Симеон Сакскобургготски, а на срещата присъстваха служебните министри на външните работи – Светлан Стоев, и на образованието и науката – Николай Денков. Неврокопският митрополит Серафим и епископ Евлогий, игумен на Рилския манастир, благословиха началото на медийния форум.
Модератор на панела „Вярата в медиите“ беше Георги Милков, дългогодишен журналист във вестник „24 часа“, специален кореспондент на медията, военен кореспондент в Близкия изток и Африка, писал по въпросите на тероризма, сигурността и международните отношения, водещ на предаването „Религията днес“ по БНТ.
Генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев е инициатор за създаването на дружество на българските медии в чужбина: „Предлагам ви да създадем устойчива форма, в която всяка българска медия по света да има някаква връзка с организирането на тези медийни срещи“, обясни Вълчев.
Той предложи да има два ясни критерия, единият от които – кой може да бъде член на това дружество, като посочи шест критерия за медия – да разпространява информация, да е предназначена за българите по света; да осигурява достъп до съдържание, не само в блогове и социални мрежи; да разпространява системно съдържание, например четири пъти в годината да излиза печатното издание или, ако е сайт, поне веднъж в месеца да има нова информация; да спазва Етичния кодекс на българските медии; да са ясни собствениците и да е изразено съгласие с условията на договора.
Кирил Вълчев обясни, че БТА сега прави нов сайт и ще направи платформа (тук), на която всеки месец всяка една от тези медии, които участват в договора, ще трябва да изпраща една информация какво се случва в тази българска общност. Според него всички ще спечелят от една обща платформа, в която да си разменят информация и така не само медиите ще си сътрудничат помежду си, но и по този начин ще се създаде връзка между българските общности зад граница с България и между тях.
На срещата присъстваха и редактори на български прицърковни медии, които говориха за медии и вяра. Проф. Каприев например различи най-малко два вида медии – едните са наистина църковни медии, свързани с конкретна църква, и такива, които не са, каза той по време на първия панел. Проф. Георги Каприев е преподавател в катедра „История на философията“ във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Цялото участие на проф. Каприев вижте тук.
Християнската вяра е любовно отношение към Бога и любовно обръщане на Бога към човека“, каза проф. Каприев. Той посочи, че наши медии си позволяват да генерират вяра или да си въобразяват, че биха могли да правят това чрез свои медийни изяви. „Те го удрят на проповед, много често неграмотна, обикновено агресивна и в този смисъл вредна“, подчерта той. „Ако вярата е вяра на сърцето, на нас ни е казано, че трябва да се вярва с цялата душа, цялото сърце, но и с целия ум. Следователно, ако медията може да свърши нещо по отношение на вярата, тя би трябвало да се обърне към ума, но за съжаление повечето ми примери са негативни“, допълни проф. Каприев.
Той говори също и за тежкото „заболяване“ на православието, което преминава в национализъм.
„Национализмът – такъв, какъвто го живеем, е противопоказен на християнството и християнството – на национализма. Те биха могли да съжителстват, но не биха могли взаимно да се генерират. Другото, което се прави, е да се отива към едни битови „полипи“, клонящи към суеверие“, посочи още проф. Каприев. Той даде за пример ежегодното представяне в медиите на броя на ястията за Бъдни вечер или боядисването на яйцата на Велики четвъртък. „За това става дума в нашите медии. В този смисъл бих казал, че това повече носи вреда, отколкото полза“, посочи още той и подчерта, че това, което могат да направят медиите, е в посока на вероучението, църковната политика, състоянието на църквите днес.
Той засегна и междурелигиозния диалог като посочи, че мирното съжителство между няколко религии се постига чрез мълчание за тайната. „Ние мълчим, мюсюлманите мълчат, юдеите мълчат за дълбоките тайни на своята вяра и вече на едно друго ниво – на морала, правосъдието, справедливостта – водим успешен диалог. Тук медиите биха могли да свършат работа“, изтъкна още проф. Каприев.
Според него неграмотен богослов би могъл повече да навреди на вярата, отколкото един батальон атеисти. По думите на проф. Каприев, ако искаме да представяме Църквата в медиите, трябва да имаме богословска грамотност. Той подчерта, че е окуражен от програмата „Църква и медии“, но се надява да има повече колеги с висока богословска и медийна компетентност.
Взаимодействието на Църквата и светските медии предполага взаимна отговорност, смята богословът проф. Иван Желев, бивш директор на дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет, бивш началник на кабинета на патриарх Максим и преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Цялото участие на проф. Иван Желев вижте тук.
Има много примери за това как се прави пропаганда или реклама на някои вероизповедания, дори се вербуват обучаваните, като започнем от йогата в детските градини. И тук не става дума за плурализъм, а за непропорционално отразяване на религиозни идеи и практики от медиите, и в това има проблем, смята проф. Желев. По думите му медиите са добра възможност за християнството да разпространи Божието слово и да прави жива проповед. „След половин век агресивен държавен атеизъм през първата половина на 20-и век, това сякаш се забравя и се подменя в публичното пространство с друг светоглед. Днес образователната и социалната мисия на църквата я насърчават тя да си сътрудничи със светските медии, които имат възможността да предадат посланието й до най-разнообразните слоеве на обществото. Това сътрудничество не е лесно и затова невинаги е успешно“, коментира богословът. По думите му много често в църковните среди се чуват изрази на недоволство от начина, по който медиите отразяват учението или дейността на църквата. „Взаимодействието на църквата и светските медии предполага взаимна отговорност. Информацията от хората на Църквата, предоставяна на журналиста и предадена от него на обществеността, трябва да бъде надеждна“, каза още проф. Желев.
Той допълни, че връзката между духовенството и светските медии понякога се затруднява по вина на духовенството и на християни-миряни, например в случай на необоснован отказ на журналисти да получат достъп до информация или на болезнени реакции към коректна критика, която са направили медиите.
Световната среща на българските медии се провежда в партньорство с Рилска света обител, Община Кюстендил, Национален дарителски фонд „13 века България“, Държавен културен институт към Министъра на външните работи, Студентско читалище „Свети Климент Охридски“, Сдружение ГЛАС – Босилеград, България Ер, Сдружение за модерна търговия, Пощенска банка, EasyPay.
Източник: БТА
