Маргарита ГенчеваМаргарита Генчева
Идеите „за мир и неутралитет“ изглеждат изкусителни, а шествията за мир – начин да се противопоставим на войните, които бушуват в света. Организаторите на тези походи се представят и като радетели за защита на „традиционни“ или „православни“ ценности. Считам обаче, че в такива шествия има много лицемерие и предизборен популизъм.
Разбирам от медиите за поредното шествие за мир, организирано от ПП „Възраждане“ в доста от по-големите градове на България, както и в столицата.
Бих искала да попитам „Възраждане“ как дефинират думата „мир“.
Мир ли е например един тоталитарен режим (какъвто е Путиновият в Русия) да води войни и да сравнява със земята цели градове на територията на Украйна?
Председателят на тази политическа партия в интервю за bTV открито пропагандира идеята, че БРИКС – това е „свободният цивилизован свят“ и че те биха приложили ценния си опит (?) от срещата през лятото на държавите-членки на БРИКС, когато (по собствените му думи) започнат да управляват България.
Забележително е, когато тоталитарните режими биват пропагандирани с методи, които тоталитаризмът не позволява и които са инструменти на демокрацията.
Иран. Един тоталитарен режим, финансиращ Хизбула. Иран, където жена беше убита, защото се е осмелила да излезе навън без хиджаб на главата. Иран, където да си християнин, е престъпление.
Та, питам аз, уважаеми г-н Костадинов: как иранският режим може да се определи като демократичен и свободен?
По какъв начин организации като Хизбула по-точно способстват за мира в региона на Близкия Изток?
Или думите на Оруел, когото вие толкова обичате да цитирате в различни интервюта, че „войната е мир“, важат за самия вас и идеологията, която поддържате?
Индия. Страна на големи социални неравенства. Бивша британска колония, държава, където са едни от най-добрите специалисти в областта на технологиите, но и едни от най-бедните хора в света. Страна, където един малък процент от хора седят и работят в модерни и обзаведени офиси, докато малки индийчета с почти робски труд им прислужват и следят за всяко едно тяхно желание, което да удовлетворят. Страна на кастите.
Русия. За Русия се изписа твърде много, но е достатъчно да спомена имената на Анна Политковская, Навални и Борис Немцов, като най-големи критици на кремълския режим, които бяха твърде дръзки да критикуват управлението на Великия инквизитор и за това заплатиха с живота си. Путинова Русия е страна, в която свободата на словото, е лукс. „Да говориш това, което мислиш, понякога ти струва живота“, предсказва Политковская за собствената си съдба и която е намерена мъртва в дома си на 7 октомври 2006 г. – подарък за рождения ден на руския диктатор.
Мирът, казва вашата партия, „няма партийна окраска“. Войната също. Добре е обаче да уточните какъв мир ще защитавате – този в Русия, Иран и Северна Корея ли? Тоталитарният „мир“ (свят), на който вероятно, вие сам искате да бъдете вожд, г-н Костадинов?
Войната важи (по вашите думи) за всички еднакво. Как тогава ще коментирате разрушените Буча, Авдиивка, Мариоупол? „Да, подкрепям политиката на Путин“, отговаряте на зрител в едно свое интервю преди време в подкаста на М. Карбовски. Значи одобрявате и неговата война в Украйна.
„Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила“ – ще е справедливо към вашите избиратели този лозунг на Партията от антиутопията на Дж. Оруел да стои на знамената, които ще развеете в т.нар. „шествие за мир“, ако „руският мир“ и „народният съд“ е светът, който защитавате и желаете за България.
Защото мирът не е само лозунг или кукичка за събиране на гласове, а свят, в който се зачитат основните човешки права, едно от които е правото за живот – право, което тоталитарните режими си присвояват и което не принадлежи на обикновените граждани на страните с тоталитарно управление.
Ваш колега взе на въоръжение една от най-елитните гимназии в България. Гимназия, в която мирната среда, свободата на словото, истината, коректността и критичното мислене са ценности. Ценности, срещу които застанахте.
Ето, една снимка от протестите за мир в Ню Йорк през 1941 г. и част от надписите на тези протести – „Хитлер не ни е нападнал, защо ние да го нападаме?“. Путин не ни е причинил нищо лошо, трябва да възстановим връзките си с Русия, нали така?
