Християнство.бг
Като македонски светец бе канонизиран вчера българският възрожденец и будител Кирил Пейчинович, което стана повод за ново изостряне в споровете между България и Македония, коментират медии от РС Македония.
На 15 октомври бе отслужена празнична вечерня в Лешочкия манастир, първи етап от канонизацията на Пейчинович, която продължи с литургия в тетовския катедрален храм „Свети Кирил и Методий“ на следващия ден, уточнява агенция МИА.
Предстоятелят на Македонската православна църква-Охридска архиепископия (МПЦ-ОА) архиепископ Стефан, в съслужение с архиереите от Светия Архиерейски Синод отслужи литургията. Пред олтара в църквата е поставен кивот с мощите на новопровъзгласения светец. До кивота е поставена икона, в която за първи път е изобразен ликът на Кирил Лешочки като светец, дело на зографа Кирил Златанов. Архиепископ Стефан потвърди, че Архиерейският Синод на МПЦ на извънредно заседание на 10 май 2022 г., е взел това решение, като е разгледал предложението за канонизиране на преп. игумен Кирил Пейчинович Лешочки въз основа на Устава на МПЦ, и внимателно е изучил жизнения път, пастирския му подвиг и чудесата, които се случват след молитви към него.
Като дата на честването му е утвърден 25 март. Вече са написани житие, акатист, утренна и вечерня за новия светец. В житието на преп. Кирил Лешочки е написано, че започва земния си живот в Теарце през 1771 г.
Днес македонските медии твърдят, че в същия ден, когато Кирил Пейчинович е бил провъзгласен за светец от МПЦ, „български хакери са атакували Уикипедия в акт на безпощадна българизация“ и са обявили Пейчинович за български религиозен деец. Проверка в панела на Уикипедия показва, че последната редакция в англоезичната статия за Пейчинович е от 2018 г. и всички приложени източници защитават твърдението, че той е български възрожденец.
В деня на канонизацията проф. Пламен Павлов от Великотърновския университет заяви пред БГНЕС:
„Канонизирането на Пейчинович днес е чиста кражба на история. Става дума за нещо, което е изключително неприятно: то е кражба на история, то е кощунствено отношение към самите личности, които са обект на канонизация“.
„Вината на нашата Църква е огромна. БПЦ е призовавана и от мен, и от други хора, да канонизира подобни личности. За съжаление, братя Миладинови също ще бъдат канонизирани от Македонската църква – дано да съм лош пророк, но няма да се изненадам, ако в Северна Македония се пристъпи към канонизация и на двамата братя – мъченици. Очевидно няма никакви пречки в това кощунствено, безобразно отношение към историята ни“.
Предполага се, че Кирил Пейчинович е роден около 1771 г. в с. Теарце, Тетовско. Не е известно светското му име. Образованието си започва в килийното училище на с. Лешок. Вероятно е бил ученик на Йоаким Кърчовски в Дебърския манастир „Св. Йоан“. Баща му решава да продаде имота си и да се покалугери в Хилендарския манастир. Този пример следва и Кирил Пейчинович. Не е известно колко време прекарва в Света гора. През 1801 г. става игумен на манастира „Св. Димитър“, където остава до 1818 г. В манастира написва своята книга „Книга сия зовомая огледало“. След това се връща в Хилендарския манастир, а по-късно се заселва в манастира „Св. Атанасий“, където остава до края на живота си. В манастира развива широка просвещенска дейност. Замисля дори да отвори печатница, но плановете му не се осъществяват. Написва втора книга – „Утешение за грешните“ през 1831 г., но успява да я издаде едва през 1840 г. в печатницата на архимандрит Теодосий в Солун. Оставя и един неиздаден ръкопис – „ Житие и служба на Цар Лазар“. Умира на 12 март 1845 г.
През 1816 г. той публикува в гр. Буда една от първите книги на новобългарски език – „Книга сия зовомая огледало“. В предговора ѝ ясно се казва:
„Книга сия зовомая огледало / описася ради потребы и ползованія препростейшим и некнижним язиком Болгарским долния Миссии, многогрешним во Йеромонасях и недостойнейшим Игуменом Крал Марковаго монастиря, иже во Скопие у Маркоа река храма светаго великомученика Димитрия КИРИЛ ТЕТОЕЦ ПЕЙЧИНОВИЧ; и издася на тип иждивением и потщанием благоговейнаго во Свещеницях господина Косте Стошича попа от Призрена града“.
„Книга сия зовомая огледало“ е един от най-добрите източници за живота на българите в началото на XIX в. В книгата са отразени редица суеверия, които отдалечават миряните от християнския живот. Целта на книгата е да поучи читателите и да ги отдалечи от разпространяваните тогава суеверия. Книгата е била предназначена за широката публика, написана е на достъпен говорим език, неговият диалект в областта Долни полог. В лексиката могат да се срещнат редица сърбизми и турски думи, а в граматиката – църковнославянски особености, но въпреки това запазва българския си характер. Това е първата книга в българската литература, в която е използвана диалогичната форма – наставленията са написани като диалози със селяните.
За втората си книга „Утешение за грешните“ Кирил Пейчинович вероятно използва друг източник – поученията на Илия Миниат. Съчинението отново съдържа поучителни слова за християнския читател. В предговора Теодосий Синаитски (също обявен за „изконен македонец“ в РСМ) характеризира езика на книгата така:
„Прости язик болгарский Долния Миссии, Скопский и Тетовский да я чатат и простию народ да ублажает на таков православний учител“.
Като един от ранните възрожденци творчеството на Кирил Пейчинович е малко – едва две отпечатани книги, една в ръкопис („Житие и правило на княз Лазар“). Той се отличава като продължител на делото на епископ Софроний Врачански и като следовник на традицията на българските дамаскинари.
———–
Използвани източници: БТА и „Площад Славейков“
