Християнство.бг
Кюстендилска духовна околия съобщава на страницата си в Мета, че с благословението на Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, неговият втори викариен епископ и архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия – Велбъждки епископ Исаак – в периода 9-13 април 2026 г. е бил изпратен по покана на г-н Димитър Йотеф и българската църковна общност в Истанбул „да оглави богослуженията в храм „Св. Йоан Рилски“, в двора на Българската екзархия, в кв. „Шишли“, Истанбул“.
В църковната делегация са включени ставрофорен иконом Николай Георгиев, дякон Васил Груев и псалт Марио Стоименов.
Християнство.бг писа за този прием в публикация в ранната утрин на 14 април. Според публикацията в същия ден следобед на страницата на Кюстендилска духовна околия, църковната делегация е посрещната радушно, Вселенският патриарх Вартоломей е изразил радост от посещението, отправил е братски поздрави към патриарх Даниил, а делегацията ни му е изказала благодарност за топлия прием и даденото благословение за отслужването на Великденските богослужения.
Прави впечатление обаче този абзац: „На следващия ден, след Пасхалната Св. Литургия, делегацията се поклони в храм „Св. вмчк. Георги Победоносец“ във Фенер и в българския храм „Св. Архидякон Стефан“ (Желязната църква)“.
На снимките, които използвахме за публикацията си обаче, службата е водена от архим. Харалампи Ничев, а представители на българската църковна делегация не се виждат. На страницата му в Мета са отразени участия на еп. Исаак в богослужебните последования само на Велики четвъртък и Велики петък в кв. „Шишли“, където се намира Екзархийският дом и параклисът към него, както и снимка от посрещането на делегацията при Вселенския патриарх Вартоломей.
Заради това видимо отсъствие на българския архиерей от пасхалните богослужения в Желязната църква, направихме запитване до българската общност в Истанбул и се оказа, че това не е случайно. За пореден път българска църковна делегация предизвиква скандал и вместо пасхална радост носи разочарование за сънародниците ни в Цариград, за което този път архим. Харалампи Ничев е бил принуден да докладва в канцеларията на Вселенския патриарх Вартоломей.
Още на Велики четвъртък, когато се четат 12-те евангелия, дяконът е започнал да споменава на ектениите освен Константинополския архиепископ, също така и Българския патриарх Даниил – и то като „наш“, при което му е направена сериозна забележка за литургичната неграмотност, тъй като дяконът е длъжен да се моли от името на лаоса за епископа на същия този лаос, който в случая е Вселенският (а не „Константинополски“) патриарх Вартоломей.
На Велики петък богослужението е продължило няколко часа, което сериозно е затруднило хората от общността в ежедневните им задължения, тъй като в Турция денят не е почивен.
Исаак е отказал да служи в Желязната църква на Пасха на Второ възкресение, а в „Шишли“ е чел Пасхалното послание на Св. Синод на БПЦ пред паството, без да се съобрази, че българите в Истанбул са църковна общност под омофора на Вселенската патриаршия.
По-същественият момент, който е оогорчил българите е, че делегацията е била поканена на Второ възкресение да прочете Евангелието на български език и в патриаршеския храм „Св. Георги“ във Фенер, но виждайки представителите на други християнски вероизповедания, демонстративно е напуснала храма.
Според създадената богослужебна традиция, Евангелието на различни езици на Второ възкресение се чете и в двете църкви – в „Св. Георги“ във Фенер в 11 ч. сутринта, а в Желязната църква – от 13.30 ч. Освен това, по покана на Църковното настоятелство на Фондацията на българските православни храмове в гр. Истанбул, всяка година по традиция са канени представители на Римокатолическата църква, Арменската патриаршия и Сирояковитката църква в Турция, за да прочетат Евангелието на техните богослужебни езици. Предполага се, че всеки поканен там български архиерей е осведомен и знае за тази традиция.
За читателите допълваме, че тези четения на Евангелието на различни езици, в които могат да участват представители на други църкви, не са реално евхаристийно и литургично общение, тъй като на Второ възкресение се полага вечерня, а включването на други християнски общности се практикува отдавна във Вселенската патриаршия като израз на братска пасхална радост в Христос.
В богослужението тази година е имало млади хора от българската православна общност в гр. Истанбул и Евангелието е било прочетено на български, турски, латински, арменски, арабски, испански, френски, италиански, немски, английски, гръцки и църковнославянски езици. За участие в тази церемония е пътувал, поискал е и е получил нужното благословение Велбъждкият еп. Исаак, но в крайна сметка не го е направил, както личи и по отсъствието му от снимките – не само неговото, но и на останалите участници в църковната делегация.
Българският архиерей само се покланя в Желязната църква и демонстративно отказва да служи, за да бил останел верен на Православието, но не вярвал след него да има такива, които биха повторили неговия „подвиг“. Това е по информация на вярващи от Истанбул.
Исаак не е уважил и празничната пасхална трапеза на българската общност в „Шишли“, което допълнително дълбоко е наранило българите. Тук трябва да се отбележи, че такива гафове на наши църковници не се случват за първи път, но всеки път са с различно съдържание. Редовно българите в Истанбул като неголяма общност канят български архиереи, за да не късат напълно връзките с родината, като поемат разходите по техния престой, но за пореден път са огорчени от подобни изпълнения, тъй като посещенията на български архиереи с малки изключения винаги се съпровождат от църковни скандали, гафове и проблеми.
Най-вероятно обаче няма да има никакви публични коментари от страна на Вселенската патриаршия по този пореден скандален случай, за да не бъде препятствано по никакъв начин очакваното посещение на Българския патриарх Даниил на о. Имвроз след два месеца. Със сигурност обаче епископ Исаак никога повече няма да бъде поканен в Истанбул, за да не разваля с поведението си отношенията между Вселенската патриаршия и БПЦ.
Реагираме с публикация за този случай, тъй като той е пореден, с надежда Св. Синод да не допуска занапред повече подобни гафове и да изпраща само канонично грамотни архиереи – ако не заради своето реноме пред Вселенската патриаршия, то поне, за да не обижда българската църковна общност в Истанбул, която цени отношенията си с Вселенския патриарх и обича назначения от него духовник в лицето на архим. Харалампи Ничев.
На наш въпрос какво в крайна сметка налага тези покани, след като с много малки изключения българските църковни делегации вместо радост, носят само смут и проблеми, отговорът бе, че по този начин цариградските българи се отплащат за мизерната годишна помощ от 50 000 евро, която получават от българската държава – за едни майка, за други мащеха – и които реално не стигат за издръжката дори на един от няколкото български храмове в Република Турция. Едни трохи, заради които цариградските българи трябва да търпят ежегодни унижения и издевателства от сънародниците си от Република България.
