Ренета Трифонова
В мрежата се появи твърдение, че Християнство бг публикува нещо, което е фейк, т.е. лъжа, заблуда, думи, които не са казвани.
Става въпрос за видеото с йеромонах Филип: „Носим маски навсякъде, проявяваме послушание към учените“, което предостави и преведе архим. Никанор. Поради техническа грешка сайтът е заредил старото видео с йеромонаха, което пуснахме преди Рождество Христово през декември, 2020 г.: „Нека и ние да приемем в нашите лични „ясли“ даровете на света“.
Беше обвинен разбира се, и архим. Никанор като „лош преводач“. Аз не дочетох тази публикация, както не дочетох и фейковете, писани за Християнство бг на страниците на същия сайт. Не съм слагала печат, нито съм писала опровержение, защото знам, че печатът, с който се стремиш да удариш другия, рано или късно удря … теб. Всеки сам слага печат върху себе си.
Когато обаче биват обвинявани други, които на добра воля отделят от времето си, за да помогнат словата на важни за християнството хора да стигнат до всички, не мога да оставя такава публикация без отговор.
Всеки може да изгледа клипа отново и да се увери дали преводът е лош или публикацията е фейк. Йеромонах Филип е казал тези слова, те са точно и добросъвестно преведени от архим. Никанор и екипът на Християнство бг никого и с нищо не е подвел. Грешката е чисто техническа и е моя.
Има обаче една малка, но важна подробност.
Църковните медии работят на Божията нива, или поне би трябвало да е така. Тази „работа“ се нарича съработничество. Подчертавам го със специлен шрифт, за да бъде запомнено.
Да, всички християни сме заедно на една нива, вървим по един път, пускаме семената в една бразда. Това се отнася и за прицърковните медии – преди да бъдем журналисти, богослови и всякакви други, ние сме първо християни.
В Евангелието има едни слова, които се отнасят до всички ни:
„А от глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни. Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си“ (Тит. 3: 9-11).
Блаженият Павел пише това в посланието си до св. ап. Тит, имайки предвид христяните да не влизат в разпри с еретиците, а какво да кажем днес за разприте между самите нас, съработниците в Христа? Какво да казваме за еретиците, когато ние, съработниците сме по-зле и от тях, а уж сме заедно на една нива? В нашата църковна среда, в която и бездруго сме малко, вместо да си помагаме един на друг и да сме истински Христови съработници, ние се замеряме с камъни като люти врагове.
Дебненето на грешките на ближния не е съработничество. То е нещо друго, но със сигурност, не е на същата нива – Божията. Пък и бързата работа винаги е срам за майстора. Който много бърза, сега трябва да си трие сам фейковете. Но поне изводът от цялата 5-минутна патардия е: „Господи, пази ме от приятелите ми, от враговете сам ще се опазя“.
И тук си спомням за думите на един любим автор, прот. Георги Митрофанов, които ми се струват напълно подходящи за този случай:
„Гледайки нашия църковен живот, трябва да перифразираме думите на Христос: „По това няма да познаят, че сте мои ученици, защото любов нямате помежду си”.
