Важна инициатива за единството на православните църкви в Украйна

През изминалата седмица се състоя среща, която може да се окаже много важна за представителите на двете православни църкви в Украйна (Автокефалната православна църква на Украйна (ПЦУ) и Украинската православна църква (УПЦ) на Московската патриаршия). На нея те се опитаха да намерят общ език и да очертаят началните етапи на едно бъдещо обединение.

Междуцърковният диалог се проведе в „Света Софѝя“ в Киев и доведе до общ документ, осъждащ войната и нахлуването на Русия в Украйна, който беше подписан от духовници и миряни (представители на двете украински юрисдикции).

В него се призовават главите на двете църкви да намерят допирни точки и начин за обединяване на двете юрисдикции, за доброто на Украйна.

Участниците в срещата предлагат активното посредничество на Вселенската патриаршия при създаването на международна платформа за диалог.

Участниците в диалога – духовници и миряни, преподаватели, представители на двете юрисдикции – все още признават, че държавата и гражданското общество в Украйна са важни членове в диалога за единство между двете църкви. В общия документ, разпространен в медиите след срещата, участниците предлагат първите стъпки за сближаване на двете страни.

Публикуваме пълния текст на документа:

1. Въоръжената агресия на Русия срещу суверенната украинска държава беше кулминацията на вековния имперски натиск върху духовната и културна идентичност на нашия народ. Водена от имперско-шовинистичната идеология, под лозунгите на „Русский мир“, Русия винаги е отричала правото на съществуване на поместната Украинска църква. Руската православна църква нахлува в каноничната територия на украинските църкви и благославя окупационните действия и военните престъпления на Русия на територията на украинската държава.
2. В този труден момент е изключително важно да се запази духовното единство на украинския народ, чийто произход води началото си от древната киевска православна традиция. Затова ние се стремим да постигнем обединението на всички православни украинци в единна съборна и поместна (автокефална) украинска православна църква, призната от целия православен свят. Разбираме, че пътят може да не е лесен, но наш дълг е да започнем това движение.
3. Съзнаваме, че сред голяма част от духовенството и миряните на двете украински православни юрисдикции се наблюдава дълбоко отчуждение, недоверие и формиране на „образа на врага“, което води до взаимна дехуманизация. Ето защо ние настояваме за необходимостта от рестартиране на нашите отношения, изпитваме зряла нужда да подновим отношенията си, да се освободим от старите претенции и предразсъдъци. Важно е също така да се промени информационната политика и реториката на взаимно обезценяване на представителите на двете църкви (УПЦ и ПЦУ), за да се формират предпоставки за диалог. Украинският епископат трябва да се издигне над корпоративните интереси и да започне диалог в името на единството.
Значителна част от вярващите и духовниците на Украинската православна църква са убедени в незаконността на промяната на подчинението на религиозните общности, а също така изразяват съмнения относно каноничната легитимност на йерархията на ПЦУ. Вместо това украинското общество и вярващите на ПЦУ изискват от ръководството на УПЦ по-решително осъждане на проявите на колаборационизъм на някои представители на духовенството на УПЦ. Украинската държава в условията на военно положение е загрижена за запазването на разрушителното влияние върху обществото на структурите, които са подчинени на държавата-агресор. Ето защо се инициират законопроекти, които да направят невъзможно религиозните организации, свързани с центъра на влияние в страната агресор, да скъсат църковно-каноничната връзка с Московската патриаршия.
С оглед на това ние възприемаме държавата и гражданското общество на Украйна като важни участници в диалога на единството между УПЦ и ПЦУ. Виждаме перспективата за отношения между православните църкви и държавата и обществото, основани на принципите на правовата държава, взаимното уважение и партньорството. Затова призоваваме за широко обсъждане на тези законодателни инициативи, засягащи сложни и често болезнени въпроси на религиозния живот.
4. Отбелязвайки различните мнения в нашите общности по тези въпроси, с разбирането, че съществуващите конфликти нямат лесно и бързо решение, ние обаче предлагаме първите стъпки за нашето сближаване и призоваваме епископата, духовенството и вярващите:
към сътрудничество на ниво териториални общности в християнски културни и образователни проекти, както и във всички видове социално служене на нашите ближни, което Господ Исус Христос ни заповяда, на първо място, в грижата за нашите защитници и за онези, които са особено уязвими по време на война: за загубилите роднини и приятели, за ранените, сираците, бездомните и други жертви;
да насърчават възможността за участие и съвместно служение на представители на двете църкви по време на културни и религиозни събития от местно и национално значение;
към съвместната молитва на клирици и вярващи от нашите църкви, където е възможно: извършване на молитви, панихиди, опела (особено ако това е обредът на погребението на войник-защитник, загинал при защитата на Украйна);
за признаването на пълнотата на действието на божествената благодат в църковните тайнства и тайнствата, извършвани в нашите църкви, по-специално кръщението и ръкополагането в свещенство от всички степени;
да положим всички усилия за преодоляване на бариерите, които пречат на основната цел на нашия съюз – евхаристийното общуване между общностите на двете църкви.
5. Ние призоваваме без никакви предварителни условия да започнем пряк диалог за разработване на модели, които биха позволили в бъдеще да се обединят УПЦ и ПЦУ в единна поместна църква. За тази цел предлагаме да се създаде съвместна работна група, която да включва епископи, богослови на поместни православни църкви, за да се разработи поетапен план за обединение. Очакваме също ръководството на УПЦ и ПЦУ да публикува по-ясна позиция относно междуправославния диалог. Изразяваме надежда, че процесът на обединение ще започне в близко бъдеще и ще придобие забележими очертания още тази година. Съзнаваме, че разрешаването на междуцърковния конфликт в Украйна е невъзможно без активното посредничество на представители на световното православие, в частност на Вселенската патриаршия, в сътрудничество с която трябва да се създаде международна платформа за диалог.
6. Изразяваме искрената си надежда, че към нашия глас ще се присъединят хиляди вярващи от двете църкви, които се радват за съдбата на Православието в Украйна и търсят единство и победа в борбата за нашата независимост. Само с общи усилия можем да преодолеем взаимната враждебност и да направим Православието в Украйна единно, а нашето общество – цялостно, силно и успешно. Всеки от нас вярва, че няма такива проблеми и недоразумения, които да не могат да бъдат разрешени в духа на Христовата любов: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Иоан 13:35).
7. В годишнината от пълномащабната руска инвазия на 24 февруари 2023 г. призоваваме за започване на съвместни молитви за победата на Украйна и настъпването на справедлив мир, както и за загиналите войници и жертвите на военната агресия на Русия .
—————
Киев, Света Софѝя, 16 февруари 2023 г.