Д-р Марио Пейчев
Жестоката пандемия, на която сме тъжни свидетели, ни постави пред огромни човешки, социални и духовни изпитания. Много неща, за които бяхме само слушали, описващи безмилостния ход на смъртта в други световни катастрофи от миналото – ход недискриминиращ към пол, раса, социално положение, професия – станаха ежедневие.
Сред трагедията на умиращите, колективната болка на опечалените, неизвестността и отчаянието, нашите чувства и емоции се изостриха и достигнаха непознати измерения. Подобно на предишни масови кризи, усилията и взаимопомощта на народите отвърнаха на адското предизвикателство с научни открития и разработки, епидемиологични ограничения и социална поддръжка.
Резултатите са налице – намалена заразност и болнично лечение и разбира се – значителен спад на умиращите. Огромна заслуга в успеха в тази жестока битка имат и ваксините, които бяха разработени благодарение на модерна технология. Ефектът от масовото ваксиниране се почувства постепенно – от промяната в броя на заразените в Израел, през ранните месеци на годината – до обявеното в средата на юли 2021 г. от Държавния департамент на САЩ определение на корона-пандемията като … „пандемия на неваксинираните“ (99% от приетите в американски болници на лечение пациенти, заразени с коронавирус, са неваксинирани/15 Юли 2021).
Всяка една стъпка на прогрес в науката за съжаление се е съпровождала с реакция на отричане, изразена в различни форми на протест в исторически аспект – изгаряне на клада, съд над „еретиците“, анатемосване, физическо и духовно насилие. Тези реакции не са изчезнали в нашe време, а просто са мутирали.
Движението „Антиваксина е добър пример за модерния виртуален кръстоносен поход срещу науката. Откъде идва тази странна реакция? Успехите на имунизациите ca безспорни – със спасени милиони човешки живота в продължение на десетилетия и пълното или почти пълно изчезване на такива масови убийци като полиомиелит, едра шарка1Още през 1796 година Едуард Дженер открива първата ваксина в историята на човечеството, като установява, че имунитет срещу вариола у човека се изгражда чрез инжекционно въвеждане в организма му на материал, взет от пустула на болна крава (на латинси vacca означава крава, откъдето идва и терминът ваксинация). С това още в края на 19 век се поставя началото на борбата с вариолата. През 1967 година СЗО (Световната здравна организация) инициира план за ерадикация на вариолата чрез провеждане на масивни имунизации в целия свят. Планът за ликвидация е изпълнен успешно до 1977 година, когато е регистриран последният случай на вариола в Сомалия. Поради това след 1980 година постепенно отпада и задължителната имунизация (бел. ред.)., дифтерия, менингит и много други.
Езикът на статистиката е неоспоримо точен – детската смъртност отпреди 50-60 години, сравнена с нашите дни, показва огромен спад. Често давам пример, който виждам ежедневно като лекар-педиатър онколог, работещ 30 години в Ню Йорк: тенденцията в последните 10 години е да се затварят завинаги болници, работещи от години в полза на обществото.
Аз лично работих в Католическа болница “Св. Йоан “ в Queens, един от кварталите на Ню Йорк, която беше закрита през 2009 г. след 100 години работа в услуга на гражданите. Ще попитате: защо? Отговорът е – поради липса на пациенти. По-голямата част от тези болници са строени в началото на ХХ в. с капацитет 200-300-400 легла за лечение на тежки пневмонии с плеврит, тyберколоза, менингит, сепсис. В наши дни (Слава Богу!) тези заболявания са рядкост благодарение на имунизациите. Последният случай на менингит лекувах преди 10 години! Като резултат от успешните и масови ваксинирания, болните намаляват със съответна малка запълненост на болничните легла, а финансовите загуби водят и до това затваряне.
Винаги ме е учудвало антивакс-движението със своята противоречивост и селективност. Например, яростните противници на ваксините не са против други модерни придобивки като интернет, iPhone, социални медии, пътуване със самолет, при възможност – притежаване на личен автомобил с електронно управление и др. С една дума те са против един успешен продукт на човешката цивилизация, но…безпроблемно приемат други изобретения!? Има добре известни групи като амишите в Северна Америка , някои крайни старообрядчески общини в Русия, които са открито против всичко от модерния свят като електричество, автомобили, ваксини. При антиваксърите не е така, те с удоволствие приемат технологичните придобивки на ХХI век, но са само против ваксините!
Друга учудваща селективност, която съм забелязал в спорове/разговори с тези братя и сестри, които са оплетени в мрежите на конспиративните теории, е странното „полу“ отхвърляне на модерната медицина. Ваксините като плод на човешкия интелект, който е Божие творение, за тях са зло, там е и печата на Антихриста, Бил Гейтс и т.н . Но да не дава Бог сериозна медицинска болест като онкологично заболяване, инфаркт, апендицит, те лекуват в традиционни болници със същите тези лекари, които слагат и ваксини! Както един популярен американски комик саркастично отбеляза в шега с антиваксърите: “След като сте толкова убедени в убежденията и неверието си в медицината, приемете един съвет от мен. Ако се разболеете от апендицит, опитайте сами да си направите операция“.
Православната църква в повечето случаи се отнася с разбиране и непротивопоставяне на препоръките на медицинската общност. Няколко от поместните църкви излязаха с решения в поддръжка на ваксинациите срещу коронавируса. И това е правилно пастирско решение в полза на вярващите, подобно на отношенията на Църквата с мирските институции: „Кесаревото кесарю, Божието Богу“ (Марк 12:17).
Каква е ролята на лекаря и медицинските сестри в тази война с безпощадната инфекция
Често наблюдавано е пълно пренебрегване на усилията, себеотрицанието и помощта на медицинските работници сред мнозина от вярващите. Тяхната помощ, окрилена с Божието благословение (аз познавам колеги, които започват деня в болницата с молитва за пациентите си) остава някак си на заден план. Да благодарим на лекаря, който е стоял над леглото на болния в безсънна нощ и стремящ се да вземе най-правилно решение в критична ситуация, да оценим загрижеността и уменията на медицинската сестра, поставила животоспасяваща инфузия и следяща ежеминутно състоянието на пациента. Тази наша благодарност няма да ни направи по-малко православни, напротив – както Бог ни показва в случая с изцелението на прокажените, тази благодарност е необходимост (Лука 17:12-19).
А как лекарите чувстват себе си в професията, която често решава изхода между живота и смъртта? Д-р Майкъл Ла Куаглиа е световно известен хирург-онколог, когото познавам от годините на специализация в знаменития Memorial Sloan Kettering Cancer Center в Ню Йорк. Наричат го „вълшебник“ поради изключителния си дар на хирург, способен да оперира най-трудни случаи. Преди години оперира едно мое пациентче с напреднала форма на рак. Операцията беше много сложна и мина успешно. Реших да му се обадя и да му благодаря. След като се свързах, изказах възхищението си от неговата невероятна професионалност и умение. Той ми отговори: „Марио, аз само правя това, в което добрият Бог ме напътства и направлява“. Останах безмълвен…
Сред трагичните истории по времето на пандемията, се появиха и много примери на любов към ближния, благородство и доброта. Най-ярък беше актът на себеотрицание и християнска любов, демонстрирана от италиaнския свещеник Джузепе Берардели, заболял тежко от коронавирус в ранните месеци на пандемията, който се отказва от закупения от неговото паство респиратор в полза на непознат по-млад пациент, страдащ от същата болест. „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Йоан. 15:13). Или случаят на по чудо оживял американец след 2-месечна интубация, който в периода на възстановяване издирва всички лекари, медицински сестри и санитари, грижили се за него по време на боледуването и изпраща на всеки лично благодарствено писмо.
Сред изцеленията, наблюдавани неотдавна на преживели интензивното отделение и изкуствено дишане, е и Геронда Ефрем, игумен на Ватопедския манастир. Неспирните молитви на братята от Света Гора, заедно с неуморния труд на лекарския екип в Атинската болница, където беше лекуван отецът, доведоха до неговото чудотворно излекуване. Колко топло за душата е да четеш тези редове от официалното съобщение за изписването на о. Ефрем: „Игуменът на манастира Ватопед напусна болницата в ранните сутрешни часове и следвайки инструкциите на своите лекари, ще продължи лечението си в рехабилитационен център. Сбогуването на лекарите и медицинските сестри със стареца Ефрем беше емоционално и с ГОЛЯМА РАДОСТ, тъй като той успя да преодолее опасността от инфекцията“. Слава на Бога вовеки! Амин.
Д-р Марио Пейчев е православен християнин, лекар, практикувал 7 години професията си в България, а вече 30 години живее и работи като лекар в САЩ. Публикува за първи път текста си във форума на Християнство.бг като реакция срещу антиваксърските заблуждения.
Редакция: Ренета Трифонова
- 1Още през 1796 година Едуард Дженер открива първата ваксина в историята на човечеството, като установява, че имунитет срещу вариола у човека се изгражда чрез инжекционно въвеждане в организма му на материал, взет от пустула на болна крава (на латинси vacca означава крава, откъдето идва и терминът ваксинация). С това още в края на 19 век се поставя началото на борбата с вариолата. През 1967 година СЗО (Световната здравна организация) инициира план за ерадикация на вариолата чрез провеждане на масивни имунизации в целия свят. Планът за ликвидация е изпълнен успешно до 1977 година, когато е регистриран последният случай на вариола в Сомалия. Поради това след 1980 година постепенно отпада и задължителната имунизация (бел. ред.).
