Ренета Трифонова
На 23 октомври 2024 г. се навършват 87 години от блажената кончина на Варненския и Преславски митрополит Симеон (1840-1937), духовен благодетел и наставник на Ловчанския митрополит Филарет (1903-1960). По този повод публикуваме едно негово писмо до министъра на външните работи на изповеданията на Княжество България от 4 юни, 1904 г. по повод преподаването на Закон Божи в българското училище. Текстът е редактиран и осъвременен според общата езикова система на съвременния български език. Това не е единственото писмо – такива има и от други митрополити по отношение на предмет Религия в училище (наричан тогава Закон Божи) и прави впечатление, че митрополитите са писали писма при всеки случай на безнравствено поведение на учител или такъв с атеистични възгледи, преподаващ този предмет и са държали на нравствения облик на учителя. Писмата свидетелстват, че положението с този предмет е било незавидно и изпълнено с редица проблеми още при полагането на основите на българската образователна система в началото на 20 век.
Господин Министре,
Преподаването на Закон Божи в учебните заведения в Богохранимото Княжество е още далеч от това в повечето места да става така, както изисква важността и полезността на предмета. През последните години Св. Синод неведнъж е имал случай да узнае, с каква лекота от едни, с каква тенденциозност от други учители се е преподавало и преподава на учещата се младеж понятие за Бога, за вярата, за добродетелите, за пороците. Имало е случаи, когато предметът Закон Божи се е възлагал на грижите на учител, познат по своето отрицателно отношение не само на приятелите си, но и на учениците си.
Излишно е да се простираме върху пагубните последици от един така лош ред, при който невярващ учител ще преподава на учениците си уроци с религиозно-нравствено съдържание. Грижите на почитаемото Министерство на народното просвещение преподаването на различните учебни предмети да се възглага не на когото иска или не иска, а на хора, които повече от другите са се запознали с тях и са добили опитност, сякаш не са засегнали навсякъде и предмета Закон Божи. С това може да се обясни как този предмет е попаднал в някои случаи в ръцете на хора с отрицателно отношение [към него].
Любопитно разкритие прави издаваният в столицата „Учителски вестник“, брой 19 от 1-ви този месец, орган на Съюза на учителите от средните училища в България, при редакторството на двама столични учители. Като намира нетактична постъпката на болшинството учители от конференцията в гр. Фердинанд, които са гласували да се изхвърли Закон божи от програмата на основното училище, добавя: „Докато преподаването на Закон Божи се намира в нашите ръце и ние имаме цялата възможност да го съгласуваме с другите науки, лекомислено е да се отказваме от едно право“… И по-нататък: „Другари, помнете, че докато ние преподаваме Закон Божи, не може да има никаква опасност за науката и истинското възпитание“.
Намираме за излишно да се впускаме в размишления по тази, може би неволна изповед на по-старите другари пред по-младите. Явна е мисълта и на съвета, който органът на по-опитните, на учителите от средните училища, отправя на онези от основните. Явна е и връзката между първите и вторите, само че последните отхвърлят Закон Божи като излишен, а ония го „съгласуват с другите науки“, като че ли е от тяхното естество.
Имайки предвид гореизложеното, както и чл. 102 от Екзархийския устав, Св. Синод реши да Ви помоли, г-н Министре, да благоворите да наредите това, което е потребно, за да може преподаването на Закон божи в училищата да се поверява на лица, подготвени по предмета, каквито не липсват, и въобще, на вярващи хора. С тази справедлива и уместна мярка ще се пресече пътят, по който се прави от училището разсадник на безверието.
С надежда да чуем за онова, което ще се направи по предмета, призоваваме над Вас Божията благодат и оставаме Ваш молитствовател,
Председателстващ Св. Синод:
Варненски и Преславски Симеон
–––––––––––––
Източник: Св. Синод на БПЦ „Писма I. По вероучение в българските училища II. По добавъчно възнаграждение на свещениците“, София, 1912 г.
Изображение: Фейсбук страница на Ловчански митрополит Филарет
