Ренета Трифонова
В продължение на петнадесет седмици всяка сряда Благотворително Дружество „Майчина грижа“ ще разказва за една личност от електронния пътеводител „Дарителите на Габрово“, който изготвят по Проект „Електронен пътеводител на паметните знаци (паметници, паметни плочи, улици и др.) на дарители, благодетели и меценати в Габрово“. Проектът е финансиран по Програма „Габрово – град на творчеството, младежта и туризма” на Обществен дарителски фонд – Габрово с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. Днес проектът представя Васил Евстатиев Априлов – Благодетелят на Априловска гимназия. „Школата е обща – и открай света да дойдат, нека се учат“. С това послание на Васил Априлов първото българско светско взаимно училище отваря широко своите врати за всички жадни за знания младежи. Екипът на Християнство.бг съдейства за разпространението на материали на всички общности, дружества и организации, чието дело и мисия са милосърдието и служението на ближните.
Васил Априлов е родолюбец, просветител, търговец и дарител, роден в Габрово на 21 юли 1789 г. През 1807 г. завършва гимназията в Брашов. Усвоил добре немски и латински език, той заминава за Виена да продължи образованието си в университета, където учи медицина. Той е първият българин, който учи частно френски и италиански език. През 1809 г. е принуден да се прибере при брат си, Христо в Одеса. След неговата смърт, Васил се залавя с търговия, а по-късно се включва във фабриките на брат си, Никифор, като прави добро състояние.
Попаднал още от малък между гърци и братя гъркомани, младият Васил се отчуждава доста от българщината и даже през 1828 г. става член на настоятелството на местното гръцко училище. Поради неразбирателство с настоятелството и по здравословни причини подава оставка и заминава за Цариград, където остава до март 1831 г. Там му идва идеята „се учреди правилно училище по примера на европейските“ и изборът му пада на родното Габрово. Изборът му е продиктуван и от това, че Габрово е като център, в който ще идват да се учат момчета от двете страни на Балкана и е град, запазен от гръцките интриги и турския фанатизъм и е с чисто българско население със запазен език, нрави и обичаи.
Завръщайки се в Одеса, Априлов споделя идеята си с близкия си приятел и съотечественик Николай Ст. Палаузов, след което и двамата вземат решение да дават по 2000 гроша ежегодно за откриване в родното им Габрово на „гражданско по новата взаимоучителна метода, училище“. Априлов убеждава за сътрудничество и други габровци в Букурещ. „Така той се отдава изцяло, до края на живота си на просветата на свoя народ“.
На 20 юни 1832 г. Априлов и Палаузов слагат финансовата основа на Габровското училище с „направата на един тефтер „кондика“ за събиране на помощи, като първи записват по 2 000 гроша“. От събраните дарения училището започва да се строи на 23 март 1833 г. и през 1834 г. то е завършено. На 2 ян. 1835 г. е открито Първото новобългарско светско училище с обучение по взаимноучителния метод и с пръв учител Неофит Рилски.
Априлов се грижи не само за построяване на училищното здание, но и за подготовката на учителите, учебните пособия и помагала, както и за неговото добро управление. През 1840 г. той слага основа и на библиотека при габровското училище, като прави тефтер „библиотека“ за вписване на училищните книги. Тефтерът носи подписите на В. Априлов и Н. Палаузов.
Скоро училищната сграда утеснява и габровци и Васил Априлов вземат решение да се построи по-голямо и модерно училище, по модел на Ришельовския лицей. Султан Абдул Меджид дава разрешение и строежът започва през апр. 1851 г.
Благодетелят не става свидетел на това събитие, защото умира 4 години по-рано на 2 окт. 1847 г. в Галац на път за Одеса, от туберкулоза. Петдесет години по-късно мощите му са пренесени в двора на Априловска гимназия.
Васил Априлов съдейства на много българи да получат стипендии и да учат в Русия. Сред тези стипендианти са Тодор Бурмов, Иван Гюзелев, Райчо Каролев и други. Според завещанието му първоначално 100, а впоследствие 150 и 200 сребърни рубли годишно се предназначени за четирима юноши, учещи в Одеската семинария.
Своето завещание Априлов написал още през 1843 г., изменя през 1844 г., а на 10 апр. 1847 г. оформя окончателно. От цялото му състояние, възлизащо на 76 000 рубли, той завещава на габровското училище 60 000 рубли, като от лихвите на този капитал трябва да се обезпечат габровските училища и гимназията и да се даде висше образование на повече от 40 души българи, предимно габровци. Той оставя и 2 500 рубли за написване на история на българския народ, което възлага на Н. В. Савельев.
Личната библиотека на Априлов днес се намира в Националния музей на образованието – Габрово. Сред книгите се намират и написаните от него „Българските книжници, или на кое словенско племе собствено принадлежи кирилловската азбука? Одесса, 1841 и „Денница ново-болгарскаго образования.“ Одесса, 1841. Априловци продължават и до днес да издават хуманитарния сборник „Денница“, съставен от ученически текстове. Така прославят навеки името на Благодетеля.
През 1935 г. пред училищното здание е издигнат паметник на Васил Априлов, изработен от скулптора Кирил Тодоров.
Изгледайте и специално изготвеното за пътеводителя видео за Васил Априлов.
Източник: Дарителите на Габрово
