Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът (1 Тим.3:16)
Въплъщението на Бог Слово е наистина велика тайна; защото нито ангелите, нито хората, нито демоните са знаели, че за спасението на човеците от греха, проклятието, смъртта и ада, ще дойде на земята Самият Бог, ще приеме плът, ще пострада, умре, възкръсне и възстанови разрушеното от дявола Свое царство – царството на благодатта. Тази тайна е велика защото никой не може да разбере това: как Божеството е могло да се съедини с човечеството, безкрайното с това, което има край, невидимото с видимото? Как е могла утробата на Пресветата Дева да вмести Невместимия?
Грехът царствал от Адам до идването на Христа на земята. Кой би могъл да снеме от човека вината за греха, освен непорочнният и безгрешният Бог? Как да го снеме? С една дума? Ще каже на човека: „прощава ти се и се освобождаваш“? Наистина, това било недостатъчно, макар Христос Господ да простил така на мнозина митари, блудници и грешници; недостатъчно е, защото човек пак може да съгреши. Трябвало да се изкорени грехът от самия му корен, да се спре неговото разпространяване, да се унищожи отровността му, да се изцели болестта, причинена от тленотворната отрова на греха; а това е било възможно само с Божията благодат, с приемането в душата и тялото на противоотровата – с вкусването на безгрешните Тяло и Кръв Христови, с умиването първо на прародителският грях на Адам чрез кръщението, а след това на произволните грехове чрез покаянието.
Има телесна болест, която и след лечението, няколко пъти в продължение на живота може да се възобнови – такова е свойството и на душевната болест – болестта на греха: тя може често да се появява и възобновява в човека до самата му смърт, дори и в светия човек. След ред причастявания Господ в продължение на целия живот лекува нашите грехове, за да спаси човека от вечна погибел.
Проклятието на небесния Отец лежало върху човека; а Христос Господ приел върху Себе Си това проклятие. А какво останало в ръцете на смъртта? Тялото на човека; но то изтлява в земята, а душата в нашето, но в новото обновено от Христос тяло, което ще получим след ставането си от гроба, все пак ще възкръсне. А защо човек толкова малко живее на света? Защото грехът твърде се е засилил, умножил се е на земята, и човекът, колкото по-дълго живее на земята, толкова по-грешен става; затова Господ скоро прекратява живота му, пребиваващ в смъртния грях. Затова станало необходимо Бог да се яви в плът на земята, за да отдаде Себе Си за храна на верните, като пострада за тях на кръста.
Тази тиха светлина, нашият Господ Иисус Христос, се явила на земята тихо и незабелязано, явил се в самата дълбока полунощ на човешките грехове, когато и царството на дявола се намирало на земята в пълната си сила, когато и хората достигнали до крайната степен на разтляването с греховете, когато неверието и безбожието стигнали до крайните си предели.
Да, Христовото Рождество е велика тайна на благочестието; защото Христос Господ се явил тайнствено, чрез Пресветата Дева Мария, родил се е далеч от света, далеч от богатия и шумен град Йерусалим. Родил се е в извънредна бедност, в обор – не сред словесните човеци, а сред безсловесните животни – всичко това е тайна. Тази тайна ангелите показват на Витлеемските пастири, показва се звездата на източните влъхви. Въплътилият се Бог Слово се скрива в Египет, обитава в Назарет – преди времето на явяването Си на Йордан, когато Светият Дух видимо, и гласът на небесния Отец – чуто, пред целия свят – показва Лицето на Иисус Христос Божия Син. Това не е ли тайна?
Независимо от всесветовната проповед, от множеството чудеса, Божият Син остава тайна за тези, които Го отхвърлили, гонили, мъчили, разпънали; а също така и след възкресението и след възнесението Той е останал тайна; накрая и след тържественото засвидетелстване от Светия Дух в деня на Петдесетница, и след разпространяването на царството на благодатта по цялата земя, и сега за мнозина грешници, Христос Господ си остава тайна – дотогава, докато се яви на небесните облаци в цялата Своя слава сред ангелите и светиите. Наистина Христос е великата тайна на благочестието. Амин.
–––
Превод: Виктор Дора
Източник: „Прости и кратки поучения на прот. Василий Бандаков“, том 1, Москва, 1900 г.