Меню Затваряне

Велика сряда

Св. Йоан Златоуст

Св. Йоан Златоуст 

Иуда протегнал ръце към беззаконниците – тя търсела прошка на греховете, а той взел сребърниците. Грешницата взела миро да помаже Господа, а ученикът се съюзил с беззаконниците. Тя се радвала, че пилее безценното миро; а той се погрижил да продаде Неоценимия. Тя откривала Владиката, а той се отдалечавал от Владиката. Тя се освобождавала от греха, а той ставал негов пленник.

Господ прекарал нощта срещу сряда във Витания. Тук, в дома на Симеон прокажения, докато съветът на първосвещениците, книжниците и старейшините вече решил да хване с хитрост Иисус Христос и да го убие, някаква жена „грешница“ поливала главата на Спасителя с безценно миро и Го подготвила за погребение, както Самият Той разтълкувал нейната постъпка. В противоположност на безкористната постъпка на жената грешница, в неблагодарната душа на Иуда, един от дванадесетте апостоли, се родило престъпното намерение да предаде на беззаконния съвет своя Учител и Господ. Затова в църковната служба на Велика сряда се прославя жената грешница и се порицава и приклина сребролюбието и предателството на Иуда.

В деня на предаването на Господ на страдания и смърт заради нашите грехове, когато Той простил греховете на жената грешница, Църквата завършва богослужението според древния обичай с четенето на молитвата „Владико всемилостиви, Господи Иисусе Христе Боже“, с която в продължение на целия Велик пост, ежедневно, на всяко повечерие, при преклонението и коленопреклонението, Църквата ходатайства в богослуженията пред Бога да ни дари прошка за нашите прегрешения. На Велика сряда за последен път се извършва Литургия на Преждеосвещените дарове, на която Църквата благовествува за жената помазала Господ с миро и за предателството на Иуда (Мат. 26:6–16). На Велика сряда се прекратяват и великите поклони, извършвани при четенето на молитвата на св. Ефрем Сирин „Господи и Владико на моя живот“. След Велика сряда тази молитва се казва само от монасите в техните килии до Велики петък. Така молитвата на св. Ефрем Сирин започва да се чете от средата на Сирна седмица до средата на Страстната седмица. (Прот. Г. С. Деболски „Дни богослужения Православной Церкви“, т. 2.)

Евангелие от Матей

 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата. Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване: защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси. Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене: защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши. Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде. (Мат. 26:6–16)

Тълкуване на св. евангелист Матей от св. Йоан Златоуст

Тогава, когато всички други жени са идвали само за да получат телесно изцеление, тя (грешницата) дошла изключително за това, да въздаде чест на Иисус и да получи душевно изцеление. Тя не е боледувала телесно и затова всеки изключително би трябвало да ѝ се възхищава. И не като при обикновен човек дошла тя при Иисус, – иначе нямаше да обтрие с косите си Неговите нозе, – а като към лице, което стои по-високо от човека. Затова тя склонила глава към нозете на Христос, частта от тялото, която е най–ценна от цялото тяло… Те (учениците) слушали как Иисус казвал: „милост искам, а не жертва” и порицавал иудеите за това, че те изоставили най-важното – съдът и милостта, и вярата, както разсъждавал с тях на планината за милостинята. От всичко това те си направили заключение и разсъждавали един с друг: ако не допуска жертва всесъжение и древното богослужение, още по-малко ще допусне помазване с елей. Но така мислили учениците, а Иисус, като виждал мислите на жената, допуснал я да се приближи. И тъй като благоговението ѝ било голямо и усърдието неизразимо, то Той, по Своето велико снизхождение ѝ позволил да излее миро върху Своята глава. Ако Той не се е отказал да стане човек, носен в утроба, хранещ се с мляко, то на какво да се учудваме, че не е отхвърлил и това? Както Неговият Отец приемал кадене и дим, така и Той приел блудницата, одобрявайки, както казах и преди, нейното разположение…

Премълчава се за подвизите на безчислини царе и пълководци, чиито паметници още се пазят; неизвестни са нито чрез спомени, нито с имената си тези, които са построили градове, издигнали са стени, удържали са победи на война, въздигнали са арки, покорявали са много народи, макар те да са издигали статуите и да са издавали законите; но това, че една жена блудница изляла елей в дома на някакъв си прокажен в присъствието на десетина мъже, възпява цялата вселена. Изминало е толкова време, но споменът за това събитие не се е заличил. И персийците, и индийците, и скитите, и траките, и сарматите, и племената на маврите, и жителите на Британските острови разказват за това, което направила жената блудница в Иудея – тайно, вкъщи. Велико е човеколюбието на Господ! Той приема блудницата, блудница, целуваща нозе, изливаща елей и избърсваща с коси – не само я приема, но и упреква тези, които я обвиняват…

„Предателството на Иуда“, Джото

Иуда не се трогнал от това и не се изплашил, когато чул, че Евангелието ще бъде проповядвано навсякъде (а казаното съдържало в себе си неизразима сила). Докато жена, и то жена блудница оказвала такава почест на Иисус, той извършил дяволско дело… Ето какво голямо зло е сребролюбието! Именно то е направило от Иуда отстъпник и предадел. Чуйте всички сребролюбци, страдащи от болестта на Иуда – чуйте и се пазете от тази страст. Ако този, който е бил с Христос, правил е чудеса и се е ползвал от това учение се сгромолясал в такава бездна заради това, че не бил свободен от тази болест, то колко повече вие, които дори не сте слушали Писанието и сте прилепени към настоящето, лесно може да бъдете уловени от тази страст, ако не полагате непрестанни грижи.

Иуда всеки ден се намирал с Този, Който нямало къде глава да подслони, всеки ден бил поучаван с дела и думи, че не трябва да има нито злато, нито сребро, нито две дрехи – и въпреки това не се вразумил. Как се надяваш ти да избегнеш тази болест, когато не използваш силно лекарство и не полагаш голямо старание? Ужасен, истински ужасен е този звяр. Впрочем, ако поискаш, лесно можеш да го победиш. Впрочем, това не е вродена страст, както доказват това освободилите се от нея. Естествените влечения са общи за всички; а тази страст произтича от нехайство; от него се ражда, от него нараства и когато улови пристрастените към нея, кара ги да живеят противоестествено. Всъщност, когато не се признават единородците, приятелите, братята, сродниците, с една дума –  всички, а заедно с това не признаваш и самия себе си, това не означава ли, че се живее противоестествено?

Оттук е ясно, че противоестествени са и злобата и болестта на сребролюбието, заради която Иуда станал предател. Как е станал предател, когато е бил призван от Христос? Бог, призовавайки при Себе Си хора, не налага задължения и не насилва волята на тези, които не желаят да изберат добродетелите; но увещава, дава съвети – прави всичко и се старае всячески да ги подтикне да станат добри; ако някои се противопоставят на това, Той не ги принуждава. Ако искаш да разбереш защо Иуда е станал такъв, ще откриеш, че той е загинал заради сребролюбието си. От какво, ще попиташ, той е уловен от тази страст? От това, че бил безгрижен. От безгрижието стават такива промени, както и от ревността произлизат противоположни промени…

Всичко това е казано за да покаже, че ако бодърстваме, никой не може да ни причини вреда и, че не от бедност, а от нас самите идват бедите ни. Затова ви умолявам с всички сили да унищожавате болестта сребролюбие, за да бъдем богати и тук и да се насладим на вечните блага, с които да се сдобием по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава слава во веки веков. Амин.

Превод: Ренета Трифонова

Източник: pravoslavie.ru

Posted in Празнични проповеди, Проповед

Вижте още: