Ренета Трифонова
“Ето, Женихът идва в полунощ и блажен е този раб, когото намери да бди, а недостоен ще е, когото намери униващ. Внимавай, прочее, душа моя, да не се от сън отеготиш
и на смърт да бъдеш предадена, и вън от Царството да се затвориш, но отрезви се викаща: Свят, Свят, Свят Си, Боже, с Богородица помилвай нас”.
В нощта срещу вторник Иисус Христос прекарва във Витания и във вторник сутринта отново отишъл в Йерусалимския храм, много поучавал в храма и извън него (Мат. 24:1). Първосвещениците и старейшините слушали Неговите притчи и разбирайки, че Той говори за тях, се стараели да Го хванат и убият. Но се бояли от открито нападение срещу Него, защото народът Го почитал като пророк (Мат. 21:46), възхищавал се от учението Му (Марк. 11:18), слушал Го с наслада: И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада. (Марк. 12:37).
От Евангелските наставления, произнесени от Иисус Христос във вторник, Църквата е избрала за назидание на вярващите в този ден преимуществено притчата за десетте девици, като особено подходяща за времето на Великата седмица, в която трябва най-много да бодърстваме и да се молим. Притчата за десетте девици Църквата внушава готовност за среща на Небесния Жених с целомъдрието, милостинята и неотложното извършване на други благи деяния, изобразени под името на елея, приготвен от мъдрите девици.
Евангелие от Матей
Царството Небесно се оприличава на десетте девици, които вземайки своите светилници, отишли да посрещнат жениха. Пет от тях били мъдри и пет – неразумни. Неразумните, вземайки своите светилници, не взели със себе си масло. Мъдрите пък, заедно със светилниците, взели и масло в съсъдите си. И когато младоженецът се забавил, те задрямали всички и заспали. Но в полунощ се чул вик: ето, женихът иде, излизайте да го посрещнем! Тогава станали всички девици и запалили светилниците си. Неразумните казали на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни ще изгаснат. А мъдрите отговорили: да не би да не стигне и на нас, и на вас, отидете при продавача по-добре да си купите. Когато отишли да си купят, дошъл женихът и готовите влезли с него на брачния пир, и дверите се затворили. Дошли след това и другите девици и викали: „Господи, Господи! Отвори ни!“. Но той им отвърнал: „Истина ви казвам, не ви познавам“. И така, бодърствайте, защото не знаете ни деня, ни часа, в който ще дойде Синът Човешки.
(Мат. 25:1-13)
Бодcрствайте!
Скъпи братя и сестри, приближайки се към дните на Своите страдания, Господ бил особено близък и откровен със Своите ученици. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си (Иоан 15:15). Така казвал Спасителят на апостолите. Сега вече не скрито, а с особена яснота им възвестявал, че Той трябва да пострада, за да ги подготви по този начин за Своите страдания: Знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие (Мат. 26:2) .Виждайки скръбта, обхващаща апостолите, Той ги утешавал с обещанието, че няма да ги остави.
Но Господ не скривал и това, че и тях, и въобще всички християни ги очаква така участ като Неговата – на Божествения Учител: Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят; Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил; Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази; Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести. (Иоан 12:20, 18, 19).
И отново, виждайки ги скръбни, Господ ги утешава: Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света (Иоан 16: 33); И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки (Иоан 14:16); Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши (Иоан 14:27).
Господ ги утешава, откривайки, че след скърбите следва радост, че им е приготвена награда в бъдещото Царство. И доколкото учениците Му се интересували от въпроса какво ще бъде пришествието на Господа на земята, то Спасителят им възвестява тази Божествена истина, че в края на света Той ще дойде с велика слава да съди живи и мъртви и всички вярващи в Него искрено и с покаяние до края на живота си ще пребивават в Неготово Царство, а невярващите или тези, които Го отхвърлят, живели без покаяние до края на живота си, ще бъдат осъдени на вечна мъка.
Кога ще бъде това? (Мат. 24:3), питали учениците. Но Господ им отговорил, че за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец (Мат. 24:36). По такъв начин, Свещ. Писание съхранява в дълбока тайна и не ни открива определеното време на Второто пришествие, за да пазим винаги в себе си чистотата и непорочността и да сме готови да посрещнем Господа по всяко време.
Затова Господ предупреждава учениците: И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ (Мат. 24:42); И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески: ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички; тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий (Лука 17:26, 27, 30); И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий (Мат. 25:31).
Днес повече от всякога е нужно да помним това предупреждение, защото в наши дни има особено много дремещи и спящи. Душевният сън не е телесен сън, укрепващ организма, а напротив, това е нездрав сън, болезнено сънно състояние, в което хората преследват суетата и мислят, че действително живеят действителен живот, забравяйки за душата, за Бога и за бъдещия вечен живот. За да бъде събудено в нас чувството на опасност, необходимост от бодърстване и да се пробуди нашата съвест от духовната дрямка, Господ разказва за десетте девици, за които чухме в днешното евангелско четиво.
Тази притча ни научава на това, че приемайки вярата, ние я съпровождаме с добри дела, които само могат да поддържат нашия духовен живот. Неразумните девици, излезли на среща с Жениха, не приготвили за своите светилници елея на добрите дела. Мъдрите заедно със светилниците се запасили и с добри дела, за да посрещнат достойно Жениха. Така и нашият живот трябва винаги да е готов за среща с Господ, затова ние трябва непрестанно да се грижим за придобиването и съхраняването на жива вяра и гореща любов към Бога, Източникът на любов, и към ближните.
Грижата на този век затъмнява най-съществената грижа и цел на нашия живот – озаряването със светлината Христова, нейното спасение и подготовка към вечното Царство. Да бъдем трезви, за да влезем в Небесния чертог с мъдрите девици и да се сподобим от Господа с вечни блага. Амин.
Превод: Ренета Трифонова
Източник на цитата от стихирата: Последование на Жениха
Източник: pravoslavie.ru
