На празника на св. апостоли Петър и Павел гр. Велики Преслав чества 1130 години от Преславския църковнонароден събор, на който градът е провъзгласен за столица и княз Симеон застава начело на българската държава. По този повод Варненски и Великопреславски митрополит Йоан отслужи молебен и св. Литургия в храм „Св. Кирил и Методий“ и молебен във Владетелската базилика заедно с духовници от епархията.
Във Велики Преслав своя храмов празник отбелязва и една от най-старите църкви в района – възрожденската „Св. Петър и Павел“.
По традиция празникът на Велики Преслав и тази година ще се чества в дните до края на седмицата в местността „Борова гора“ с редица културни прояви.



Преславският църковнонароден събор се провежда в края на 893 или началото на 894 г. и е едно от най-значимите събития в епохата на Първата българска държава, както и връх в християнизаторското дело на св. княз Борис Първи Михаил. Съборът е проведен по повод насилственото сваляне от власт на княз Владимир Расате поради опита му да възроди езичеството. Политическите събития, довели до края на Владимировото управление, са описани най-подробно от абата на Прюмския манастир Регинон в неговата Световна хроника.
Решенията на Преславския събор са:
1. Княз Владимир да бъде детрониран и на престола да се възкачи брат му Симеон. Във връзка с това е приета промяна в принципа на унаследяване на княжеската власт, съгласно която владетелят може да бъде наследен от своя брат. Дотогава единствено синът на владетеля е бил приемник на престола. Промяната е отразена от Йоан Екзарх в неговия Шестоднев.
2. Столицата на България да бъде преместена от Плиска в Преслав.
3. Византийското духовенство в страната да бъде прогонено и заменено с български клирици (през 893 г. св. Климент Охридски става епископ на Драгвиста).
4. Българският език да замени гръцкия в богослужението. С това той става и официален език на българската държава.