Велина Андонова е докторант по Религиозна педагогика в Богословския факултет на СУ и учител по религия в неделното училище при храм „Рождество Христово“ в район „Младост“ в София. Заниманията с децата ѝ доставят удоволствие и радост и тя организира с тях много доброволчески благотворителни инициативи. С Велина се запознахме покрай съвместните дейности на детските летни лагери и решихме, че можем да обединим усилия, знания и опит, и заедно с творческите способности и уменията на децата, да получим нещо добро и полезно за тях. За Рождественските дни поговорихме за общите ни усилия и дейности и дали успяхме да вземем доброто един от друг.
Ани Вълева: Велина, за пета поредна година се провежда кампанията „Спаси икона“. Разкажи ни за нея малко повече.
Велина Андонова: Работилницата „Спаси икона“ стартира в храм „Рождество Христово“ преди около 5 години. Тя се роди от децата, когато боядисвахме пасхалните яйца и видяхме, че на боите, които сме закупили има икони, кръстове, свещени изображения. Децата решиха да ги запазим, от тях направихме картички, които тогава продадохме на благотворителен базар в нашата енория. Събраните средства децата, вместо да ги похарчат за нещо сладко или кино, решиха да дарят на болно детенце. Така намерихме едно дете, което имаше нужда, казва се Ники и дарихме първата сума от около 600 лева. Оттогава досега за тези години „Спаси икона“ е събрала над 13 000 лева, дарени на дечица в нужда.
– Тази година в събирането и спасяването на икони се включиха фондация „Дякония и мисия“ и „Ангелофания от хартия“, които претвориха спасените икони. Веригата на добрините се удължава. Какво е твоето мнение по въпроса, за обмяната на опит между енории, неделни училища, прицърковни организации?
– Ние от много години работим заедно с други енории в нашата епархия. За нас е огромна радост, че започнахме да работим и с „Ангелофания от хартия“ от Сливенска епархия и мисля, че това ще бъде едно много плодотворно партньорство, при което само няколко месеца, откакто работим заедно, имаме един осъществен много успешен базар, много сътворени прекрасни неща, много ангели. Също така имаме много добър пример с една кампания „Ангелска елха“, с която изпращаме подаръци на хора, лишени от свобода. От години затворът в Бургас се обгрижва от свещеник от Сливенска епархия – отец Димитър от Созопол. Да се надяваме, че един ден и те ще имат Ангелска елха.
– Няколко пъти Вие се срещате и работите с „Ангелофания от хартия“, дори наскоро сте осъществили съвместно проект по твоя идея. За първи път в обучението по религия ще се използват изработени богослужебни одежди от хартия. Този твой начин на работа се различава значително от традиционните методи за обучение. Смяташ ли, че така – с кукли и изработване на миниатюрни свещенически одежди – децата могат да се заинтересуват от литургиката и смисъла на богослужението? Знаем случаи от житията, когато светци като малки са се правили, че кръщават, че служат… Такъв ли е смисълът на този начин на работа, да се получи нещо като интерактивна игра?
– Много преди да започна да работя с „Ангелофания от хартия“, приятели ми казваха, че ще имаме много общи неща и методиката и стила ни на работа много си приличат. И да, наистина така се случи. Събрахме се, направихме първото пилотно наше общо дело на лагер с деца, които имат различна гледна точка към света. Тогава се започнахме на живо, правихме работилничка за ангели и започнахме да си партнираме. Оттогава досега имаме няколко готови осъществени проекти и продължаваме напред – заедно ръка за ръка.
При една от последните си срещи споделих на „Ангелофания от хартия“ моя отдавнашна идея да правим интерактивни кукли, които децата да могат да събличат и обличат. Да научат така богослужебните одежди, да правят разлика между тях – например кои са за свещеник или за епископ. Те веднага прегърнаха нашата идея и седмица по-късно вече куклите вече бяха при нас. Вече работим с тях и децата виждат какви са разликите. Да, идеята е не аз да им обяснявам какво е орар, омофор, а идеята е те сами да пипнат, да видят, сложат, разместят, и да разберат защо например епископът носи нещо повече от свещеника. Така се разбира символиката на богослужебните одежди, защото децата мислят чрез образи и учат чрез игра.
– Обмисляш ли нови проекти?
– Непрекъснато обмисляме нови проекти и сме готови за всякакви нови инициативи. Днес например, се прибираме от цял ден „снежанкуване“. Това ще рече да бъдеш Снежанка и да дариш подарък на някой, който има нужда. Специално тази кампания се финансира от нашите братя от Българска православна община в Люксембург и благодарение на тях купуваме специални подаръци за дечица с различна гледна точка към света според техните способности. Обмислям непрекъснато нови проекти. Сега се надявам с Божията помощ на големия празник на 25 март да поканим „Ангелофания от хартия“ и те да бъдат наши гости. Така заедно да отбележим Благовещение с направата на едни ангели, които да благовестят. Дано даде Бог това да се случи!
– Смяташ ли, че може да има вече място, форум, на който да се събират учителите и да споделят такъв нетрадиционен опит?
– Смятам, че е наложително да имаме една асоциация на учителите, преподаващи религия – в неделни училища или пък в системата на общообразователните училища. Трябва да се събираме, да обменяме опит и да вземаме доброто един от друг. И това да се случва лавинообразно.