Младен Янев
В ранните глави на Римляни (1-8), св. Павел представя евангелската истина на Божията праведност за спасението на всички, които вярват в Христос – евреи и езичници. В средните глави на апостола (9-11), той се поставя и объркващата тема за еврейското неверие в техния обещан Месия. Този въпрос не само причинява мъка у св. ап. Павел, но също и подига въпроси за Божията вярност към еврейските хора.
През първите векове се е разпространявало обвинението, че Господ не е спазил обещанието Си към Израил, че Той несправедлио е изоставил Своя избран народ в полза на идолопокланящите се езичници. Но въпреки че много евреи са повярвали в Христа, голямото множество от еврейския народ се придържал към своите предишни традиции. В същото това време нарастващ брой езичници приемали Христос и новата вяра.
Как е трябвало да се разбират тези събития по онова време? Какъв е бил Божият план за евреи и езичници в онзи решителен период от историята на спасението? Защо повечето евреи са били „задрямали“ и безответни или противопоставени на евангелието, докато езичниците се увеличавали и били множеството в младата Църква?
Писмото на св. ап. Павел до Римляни посочва колко важни са били тези въпроси за християните в шестото десетилетие на първи век. Справедлив ли е бил Господ към Израил? Заключението на св. ап. Павел е – да. Той е бил справедлив към израилтяните и чрез тях към езичниците. Божията постоянна вярност е проявена по няколко начина:
1. Чрез св. Павел (Римляни 9:1-3). Господ спаси еврейския зилот Саул (Деяния 9:1-22) по чуден начин, който по-късно, както св. ап. Павел признава, „Аз наистина съм евреин“ (Деяния 22:3). Божията вярност към Израил и езичниците е засвидетелствана „в Светия Дух“ (Римляни 9:1) чрез св. Павел, който желае дори да е „отлъчен от Христа“ (9:3), ако посредством това Израил може да бъде спасен.
2. Чрез провидението (Римляни 9:4-5). Господ Отец показва Своята върховна грижа за Израил и за езичниците чрез подареното от Него синовство, слава, завети, закон, служение (от гр. latreia, отношение с истинна вяра) и обещания.
3. Чрез патриарсите (Римляни 9:6-13). Господ е бил верен на Израил и по този начин и на езичниците чрез Неговите верни раби Авраам (ст. 7), Исаак (ст. 10), и Яков (ст. 13). Така както рождението на Исаак дойде по обещанието Божие (стихове 6-9), така и новото рождение дойде при нас по Неговото обещание. Защото така, както беше възможно да бъдеш в израилския народ, но не истинно дете Божие, така и това да си роден в християнски дом, църква и култура, не гарантира на дело нашата вярност. Ние трябва да сме родени като Исаак, по Божието обещание. За хритиянина това ново раждане идва от водната утроба на кръщението с разбирането, че ние ще растем, за да служим на Господа с цялото си сърце, ум и сила.
4. Чрез пророците (Римляни 9:14-29). Като започнем с Моисей (ст. 15) и включвайки Осия (стихове 25-26) и Исаия (стихове 27-29), пророците разкриват Божията вярност в Неговата върховна милост и избор на Неговите верни – евреин и езичник. „Грънчарят“ има власт над „глината“ (ст. 21) „и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие“ (ст. 23).
Следователно, ние заключаваме, че Господ е верен на евреите, така както Той е верен и на езичниците. Но ние също така и виждаме, че за да се облагодетелстваме от Неговата вярност към нас, и ние трябва да бъдем верни Нему.
Превод: Младен Янев
Източник: Orthodox Study Bible
