Ренета Трифонова
Днес е Пасха. Някога започнах като войнстващ атеист и се гордеех с гордостта на атеиста: да имам смелост да живея и да се радвам в безсмисления свят, докато жалките, страхливи вярващи си търсят утеха в измислени приказки. И разбира се, за да ги осмея по-качествено, аз реших да изуча тези измислени приказки. Та ето, нищо по-страшно в своята реалистичност, в пределното познание за живота и човека, отколкото в тези приказки не съществува в подлунния свят. Евангелието демонстрира такава безпощадна истина за човека, такова пронизително познание за неговата природа, едновременно нищожна и велика, че никакъв атеистичен скептицизъм дори близко не може да се сравни със скептицизма на „… тези приказки“.
Аз вярвам, защото съм скептик. И критик. Такъв скептик и критик, че резонанс, съответстващ на степента на моето неверие, аз намерих само във вярата. Противно на разпространеното мнение, разумът не търси знания. Разумът търси съмнения. А в какво да се съмнява? Ами във вътрешното чувство за художествена правдивост на сюжета. Вътрешното чувство за правдивост на сюжета като светлина пробива през всички убеждения на скептицизма, че идеалното не съществува, а ако съществува – не се сбъдва.
Пасха е кулминацията на сюжета. От реализма тук присъства: предателство, подлост, мъчения, смърт, отричане, крах. От идеализма: велика надежда и велика радост – основни за човека и човечеството. Прието е да мислим, че противоположното чувство на страха е смелостта. Но това не е така. Смелост, мъжество, издръжливост са средства за борба със страха. Противоположно чувство на страха е радостта. Иначе е невъзможно да се обясни защо жалките, смазани, твърде изплашени (реални) хора – апостолите, пречупени след разпъването дотолкова, че са се страхували да се доближат до гроба, започват след Пасха да демонстрират чудеса на издръжливост и мъжество, далеч надхвърлящи пределите на смелостта на камикадзе. Исторически засвидетелствани чудеса. Те нещо са научили. Нещо са преживели. И е видно, че размерът на тази радост е бил такъв, че им е стигнал за последващо възкачване на кръста.
Самото чувство на вечен ужас пред небитието свидетелства, че съществува нещо вечно. Много хора днес са уплашени. Смъртта не е шега, а черна, парализираща сянка, с размерите на половината свят, пропълзяваща в душата. Днес всеки от нас има своята Голгота. Всъщност тя е всеки ден, но в мирни дни човек не винаги я забелязва. И точно в сблъсъка със смъртта, с Голгота се разбира доколко си човек. Същото се повтаря всеки ден.
И така, Великден е Денят на Победата на Човека над смъртта. Денят, когато се потвърждава, че радостта от живота е по-силна от страха от смъртта. А това е основното условие за съществуване. Такава победа имаме нужда да печелим всеки ден, но който не помни това докато всичко е благополучно, да си спомни поне днес. Пожелавам Ви да прочувствате, да преживеете основното съдържание на пасхалния сюжет – вечна смърт няма. Нашите загинали ще ни посрещнат на небесата. И ще се прегърнем с тях, вечно живите, там вече – завинаги. Вечна смърт няма. Ще има среща. А вечния живот – ето Го…
–––
Превод: Елица Анастасова
Източник: Олексій Арестович
