Ренета Трифонова
„В днешни дни освен коронавирусът, съществува и вирусът на параноята“, заяви наскоро Навпактски митрополит Йеротей (Влахос) и съм съгласен с него. По-лош от коронавируса е този на параноята, който обзема все повече и повече хора. Ако трябва да бъда честен, този вирус ме плаши повече и не знам дали съществува лечение, защото егоизмът, инатът, антипатията с комбинацията от несигурност и страх водят до една експлозия от заблуда, която взривява всеки логичен опит за осъществяване на диалог. Не можеш просто да контактуваш с тези хора. „Тяхната мисъл и воля е бетон“, както ми казваше един добродетелен игумен на един светогорски манастир или както казваше св. Ефрем Катунакиот: „Тези хора не могат да се поправят, нуждаят се от голямо покаяние, защото проблемът е вътре в тях, почти от самото им раждане…‘‘
Виждаме миряни и духовници, които не се подчиняват на никого освен на себе си или както казват, на техния духовен отец. Разбира се, тук може да си зададем въпроса: техният духовен отец, който изисква подчинение, на кого се подчинява? Не и на църквата. Може би за него егоизмът му е Негово Величество? Освен ако не разполага с духовно сведение, както наскоро заяви митрополитът на Аркалохори Андрей: „Ако някой духовник или вярващ има сведение от Светия Дух, че не трябва да си слагаме ваксина, тогава да я заяви в Църквата. Нека ни каже, че има сведение дадено отгоре. Тогава, естествено ще поеме и цялата отговорност за това да няма смъртен случай. В противен случай, нека се молим и да оставим науката, вдъхновена от Бога, да си свърши работата.“
Както виждате обаче, това не се случва. И не се случва, не защото тези непокорни духовници и старци не получават сведение от Светия Дух, а понеже предават индивидуални впечатления, възгледи и тълкувания, разрушавайки единството на църквата. Кой обаче ще отговаря пред Бога за греха на разделението – както в гръцкото общество, така и в Църквата? Свети Порфирий Кавсокаливит съветваше: „За да запазим единството, трябва да се подчиняваме на Църквата и нейните епископи. Подчинявайки се на Църквата, се подчиняваме и на Христос. Христос иска да станем едно стадо с един пастир“ (Йоан 10:16).
Бих искал да спомена и всички онези, които видяхме да провокират и да обиждат по брутален начин нашата нравствена естетика, като държат икони, кръстове, носят расо, отправят обиди и заплахи, а в Кипър дори палеха автомобили и застрашаваха човешки животи. Ще спомена някои неща, но не с мои думи, а с думите на скъпият и уважаван Лимасолски митрополит Атанасий, който в предишна беседа с течение на времето по същество беше описал психическото състояние на тези хора:
„Религиозните (фанатици) хора са най-опасният вид в църквата. Господ да ни пази от тях. Когато веднъж бях на служба и с един монах от Света Гора изричахме „Господи, спаси благочестивите‘‘, той шегувайки се казваше „Господи пази ни от благочестивите“, което означаваше Господ да ни пази от религиозните хора, защото религиозен човек означава извратена личност, която никога не е имала лична връзка с Бога. Той просто изпълнява задълженията си към Него, но няма никаква сериозна връзка, затова и Бог не отговаря нищо на този човек. И аз ви признавам от опит, че не съм виждал по-лоши врагове на църквата от религиозните хора.
Ето защо религиозните хора са най-трудните личности в църквата. Тези хора не могат да се излекуват, понеже си мислят, че са близо до Бога. А грешните, „загубените“ да речем, те знаят, че са грешни. Затова и Христос е казал, че търговците и блудниците ще влязат в Божието Царство, а на фарисеите е казал: „Вие които сте религиозни никога няма да влезете в Божието Царство“. И това е, защото Божието слово никога не е докоснало сърцето им. Просто се ограничават дотам да спазват религиозните норми.“
Превод: Радина Райкова
Източник: Страница на о. Харалампос Пападопулос
Вижте още:
Блог на о. Харалампос Пападопулос
Преводи на Радина Райкова за Християнство.бг
