Християнство.бг
Върховният касационен съд (ВКС) постанови решение, с което допуска юридическа промяна на данните за пола и имената в актовете за гражданско състояние на транссексуални лица, съобщава Актуално. Решението бележи съществен обрат в българската съдебна практика, след като от 2020 г. насам всички подобни дела бяха спрени заради образуваното тълкувателно дело във ВКС.
Дълъг път през институциите
Казусът премина през няколко ключови институции и съдебни инстанции. Първо Конституционният съд (КС) се произнесе с тълкувателно решение, след което Гражданската колегия на ВКС разгледа въпроса. През март 2026 г. по темата се произнесе и Съдът на Европейския съюз (СЕС).
До този момент българското правораздаване приемаше, че полът е биологичен, а не социален, и се определя по рождение. През 2021 г. КС постанови, че според Конституцията понятието „пол“ трябва да се разбира единствено в неговия биологичен смисъл. В решението си съдът допусна възможност за промяна в актовете за гражданско състояние въз основа на самоопределяне на пола само при интерсексуални лица.
Решението на СЕС
Съдът на Европейския съюз (СЕС) обаче прие, че е недопустима правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, включително пол, име и ЕГН, на гражданин, упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка.
СЕС подчерта още, че национален съд не може да бъде обвързан от тълкуване на конституционен съд, ако това тълкуване представлява юридическа пречка за вписване на промяна в данните за пола в противоречие с правото на ЕС.
Началото на сагата
Казусът започва през 2017 г., когато лицето К.М.Х., родено като мъж, подава молба до общината в Стара Загора за промяна на данните в акта си за раждане, така че да бъде вписан женски пол. То настоява и за промяна на собственото, бащиното и фамилното си име, за да съответстват на женски пол.
Общината отхвърля молбата, а впоследствие и районният, и окръжният съд в Стара Загора отказват да разрешат юридическата промяна. През 2020 г. делото достига до ВКС, което води до искане за тълкувателно решение, сезиране на КС и накрая до решението на СЕС.
Мотивите на ВКС
В настоящото си решение ВКС приема, че правото на неприкосновеност на личния живот включва сексуалната идентификация като аспект на личната идентичност. Съдът подчертава, че това право се отнася до всички лица, включително транссексуалните, независимо дали желаят или не да започнат лечение за промяна на пола.
Според ВКС член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, който съответства на член 7 от Хартата на основните права на ЕС, защитава правото на всеки човек да определя детайлите на своята идентичност. Това включва правото на транссексуалните лица на личностна реализация, физическа и морална неприкосновеност, както и на зачитане и признаване на тяхната полова идентичност.
Съдът изтъква още, че върховенството на правото в България предполага универсално равенство на достойнството на всички човешки същества, включително транссексуалните. Толерирането на дискриминация, основана на разликата между биологичния пол и половата идентичност, би означавало незачитане на достойнството и свободата на трансполовите лица.
Липса на законова забрана
ВКС отбелязва, че в българската Конституция и законите не съществува изрична забрана за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол на транссексуални, интерсексуални и други лица по медицински причини.
Съдът приема, че отказът да се допусне такава промяна по съображения, свързани с биологичното тълкуване на понятието „пол“, морални или религиозни норми, или липса на детайлна законодателна уредба, представлява неравно третиране и би имал дискриминационен характер.
Последици от решението
След почти десет години съдебни процедури ВКС допуска промяна на данните за пола и имената на К.М.Х. Решението на практика възобновява възможността за юридическа промяна на пола и имената на транссексуални лица в България.
Съдът подчертава, че България, като държава членка на ЕС, е длъжна да осигури на всички свои граждани, включително транссексуалните лица, упражняването на правото им на свободно движение и пребиваване в рамките на Европейския съюз. Това включва и наличие на процедура за правно признаване на половата идентичност, позволяваща промяна на данните за пола, имената и ЕГН в официалните документи.
