Християнство.бг
Част от влиянието на Кремъл се упражнява чрез Българската православна църква (БПЦ), която поддържа тесни връзки с Руската православна църква (РПЦ), отбелязва „Форин полиси“. Москва отдавна я използва като инструмент на „меката сила“, в подкрепа на идеите за славянско и православно братство. През по-голямата част от съвременната си история София беше най-верният европейски съюзник на Русия, което позволи на Москва да продължи да упражнява своето влияние дори след влизането ѝ в западните институции, включително НАТО и ЕС. Доказателство за верността на този анализ е ангажирането на десетки православни страници, групи и канали с пропаганда срещу еврозоната и европейската валута. Вижте повече в анализа на доц. Десислава Загорчева.
Деси Загорчева // Foreign Policy
На 1 януари България стана 21-вият член на еврозоната, когато се отказа от 145-годишната си валута – лева, в полза на еврото. В София и Брюксел това развитие беше приветствано като още една стъпка в икономическата и политическа интеграция на Европейския съюз.
Това, което обаче остана до голяма степен незабелязано, е степента, до която приемането на еврото от България представлява стратегически удар за Кремъл. След години на непрекъснати усилия да блокира присъединяването на София към еврозоната, Москва не успя да предотврати решение, което по-дълбоко и необратимо закотвя България в европейския проект. Валутният трансфер не само разкри границите на хибридната тактика на Русия, но и стесни оставащото ѝ влияние в страната.
Русия никога не е приемала напълно стратегическото пренасочване на България. Вместо това, тя продължава да третира България като оспорвана територия, разчитайки на исторически, културни, религиозни и икономически връзки – включително енергийна зависимост – за да задържи страната в рамките на това, което Русия възприема като своя сфера на влияние. Част от влиянието на Кремъл се простира чрез Българската православна църква, която поддържа тесни връзки с Руската православна църква; Москва отдавна използва последната като инструмент на мека сила за насърчаване на идеите за славянско и православно братство. През по-голямата част от съвременната си история България е най-верният европейски съюзник на Русия, което позволява на Москва да упражнява своето оставащо влияние дори след влизането на София в западните институции, включително НАТО и Европейския съюз.
От гледна точка на Кремъл, разширяването на еврозоната не е неутрален икономически процес. Погледнато от Москва, всяко задълбочаване на интеграцията на ЕС ограничава способността му да експлоатира двустранните зависимости, да прилага селективен натиск, да създава разделения в блока и да култивира сиви зони на влияние на източния фланг на ЕС. Държавите, които приемат еврото, стават по-тясно свързани помежду си икономически, финансово и политически, намалявайки възможностите за външни манипулации. Докато България ще остане уязвима – в края на краищата, използването на еврото от Словакия не е попречило на правителството ѝ да се обедини с Кремъл, когато членовете на ЕС гласуват по въпроси, засягащи Русия – членството в еврозоната ограничава пътищата, чрез които Москва исторически се е стремяла да влияе на евроатлантическите институции.
Анализаторите имаха основателни причини да се съмняват, че София ще завърши последните две стъпки от интеграцията в ЕС, а именно присъединяването към Шенгенското пространство за безгранично пътуване и еврозоната. Въпреки че България е член на ЕС от 2007 г., тя продължава да се бори с висока инфлация и корупция. Докато България и Хърватия влязоха в Европейския механизъм за валутни курсове – задължителният двугодишен преходен период преди приемането на еврото – едновременно през юли 2020 г., техните траектории скоро се разминаха. Хърватия напредна до голяма степен по график и прие еврото през 2023 г. България, за разлика от нея, многократно отлагаше целевата си дата – първо до 2024 г., а след това до 2025 г., преди окончателно да се присъедини през 2026 г.
Тези забавяния не бяха просто технически, като например инфлацията, надвишаваща установения от ЕС праг. Те бяха причинени и от нарастване на политическите и обществените опасения относно по-дълбоката интеграция в ЕС – нарастване на съпротивата, която беше активно подхранвана от свързани с Русия операции за влияние и български посредници, подпомагащи Кремъл. По този начин, забавеният път на България към приемане на еврото се превърна във видим индикатор за способността на Русия да възпрепятства, макар и в крайна сметка, да предотврати интеграцията в ЕС.
В навечерието на приемането на еврото Москва разчиташе на познат набор от инструменти за намеса.
Първо, свързани с Русия лица проведоха обширни дезинформационни кампании, насочени към оформяне на общественото мнение срещу еврото. Русия използваше тайни финансови мрежи, за да похарчи десетки милиони евро за пропаганда и намеса в България. Акаунти в социалните медии, свързани с Русия или нейните български пълномощници, както и симпатизиращи традиционни медии, разпространяваха алармистични и често очевидно неверни твърдения. Тези твърдения включваха идеята, че приемането на еврото ще предизвика неконтролируема инфлация, ще доведе до конфискация на спестяванията на гражданите, ще лиши България от националната ѝ идентичност и ще подложи страната на диктата на Брюксел. Тези наративи помогнаха за задълбочаване на общественото разделение относно приемането на еврото и намаляване на обществената подкрепа. Анкета за „Евробарометър“, проведена в края на 2025 г., показа, че мнозинство от 49% от българите са против единната валута, като само 42% са „за“.
Второ, открито проруските сили в България, най-вече крайнодясната националистическа партия „Възраждане“, отекнаха и легитимираха тези наративи. „Възраждане“, която има официално споразумение за сътрудничество с партията „Единна Русия“ на руския президент Владимир Путин, се превърна в най-видимия вътрешен противник на приемането на еврото. Партията организира антиевро митинги и протести, някои от които с руски знамена. Миналия февруари членове на партията нахлуха в мисията на ЕС в София, хвърляйки фойерверки, червена боя и коктейли Молотов по сградата, подпалвайки входната ѝ врата. Лидерите на партия „Възраждане“ многократно предупреждаваха за икономически колапс, подобен на този, който Гърция преживя по време на дълговата криза в еврозоната, въпреки реформите в еврозоната след кризата и значително различната фискална позиция на България. „Възраждане“ също така настояваше за национален референдум за приемането на еврото – ход, отхвърлен от парламента като несъвместим с договорните ангажименти на България към ЕС. Депутати от „Възраждане“ разпространяваха конспиративни теории, включително твърдения, че Брюксел планира да конфискува спестяванията на българите и че конфискуваните средства ще бъдат използвани за военни проекти.
Трето, тези усилия допринесоха за по-широка стратегия за институционална ерозия. Като хвърляха съмнение върху мотивите и компетентността на европейските институции и собствените управляващи елити на България, свързаните с Русия кампании се стремяха да задълбочат цинизма, да поляризират обществото и да отслабят доверието в демократичния процес. Хроничната политическа нестабилност на България, характеризираща се с краткотрайни правителства, фрагментирани коалиции и седем предсрочни парламентарни избори за четири години, направи страната особено уязвима за руска намеса. Постоянните кризи в управлението създадоха плодородна почва за евроскептични послания и за твърдения, че интеграцията с ЕС се налага без народно съгласие.
Въпреки този силен и продължителен натиск, проевропейското парламентарно мнозинство в България в крайна сметка се справи. Последователните правителства, включително силно проевропейската, антикорупционна коалиция „Продължаваме промяната–Демократична България“, завършиха необходимите правни и технически стъпки за приемането на еврото. Ключови институции устояха на опитите за политизиране или провал на процеса. Влизането на страната в еврозоната служи като напомняне, че хибридната намеса, макар и мощна и разрушителна, не определя непременно резултатите – особено когато съществува политическа воля и институционална приемственост.
Това обаче е малко вероятно да отбележи края на борбата. Ако не друго, фокусът на Кремъл върху България може да се засили през следващите месеци. Очаква се страната да проведе още едни предсрочни парламентарни избори по-късно тази година, което ще отвори отново възможности за чуждестранно влияние и вътрешна дестабилизация. В същото време проруски играчи като „Възраждане“ ще се стремят да използват всички краткосрочни трудности, свързани с прехода към еврото – като например корекции на цените, административни търкания и обществено объркване – за да потвърдят предишните си предупреждения и да обвинят ЕС.
В този смисъл приемането на еврото от България не е просто политически успех, но и стратегическо изпитание. Дали това ще засили общественото доверие в европейската интеграция или ще се превърне в поредното бойно поле за дезинформация ще зависи от това колко ефективно българското правителство и институциите на ЕС ще управляват прехода и ще комуникират ползите от него. Засега обаче 1 януари беше ясен удар за амбициите на Москва да раздели и отслаби ЕС. Това е сигнал, че гравитационното привличане на ЕС остава огромно въпреки оспорването му.
Деси Загорчева е доцент в La Guardia Community College и главен изследовател в областта на дигиталната дезинформация и медийната грамотност в City University of New York, където води курсове по глобална политика и американско управление. Автор и преподавател с докторска степен по международни отношения от Колумбийския университет. Нейните изследвания са фокусирани върху глобалните предизвикателства пред демокрацията. Като преподавател използва експертния си опит, за да образова и вдъхновява студентите да се ангажират по-активно в политиката.
