Християнство.бг
На 23 август, в навечерието на Деня на независимостта на Украйна (24 август), в храм-паметника „Рождество Христово“ в Шипка е било планирано да бъде отслужен молебен за украинския народ. По информация на организатора Йордан Маринов обаче Старозагорският митрополит Киприан не е дал разрешение.
Проверка на архивни и исторически данни показва, че богослуженията в храма са обичайна част от честванията в Шипка, а отказ за молебен с водосвет на същото място има документиран случай още от 1897 г.1 Инициативата за сегашния молебен е свързана с дългогодишна местна дейност в подкрепа на връзките между Казанлък и Украйна.
Случаят предизвика публична реакция, след като беше съобщен от Faktor.bg. Засега няма публично изложени подробни мотиви от Старозагорската митрополия, поради което не може категорично да се твърди дали отказът е продиктуван от канонични, организационни или политико-църковни съображения.
По информация на източници на „Християнство.бг“ митрополит Киприан е предпочел да не допуска противопоставяне около днешното официално честване на 149-ата годишнина от Шипченската епопея, на което присъства президентът Илияна Йотова.
Тази версия обаче повдига очевиден въпрос: планираният водосвет за украинския народ е насрочен за 23 август – ден след официалното честване на Шипка. Двете прояви не съвпадат нито по дата, нито по програма. Ако действително мотивът е бил да се избегне противопоставяне около присъствието на президента и националното честване, остава неясно какво точно противопоставяне би възникнало от една молитва в храма на следващия ден. Още повече че украинската връзка с Шипка не е нов политически сюжет – хора от 35-и Брянски и 36-и Орловски полк от украинските земи участват в руската армия, отбранявала прохода през 1877 г.
Връзките между Казанлък и Украйна имат дълга история и не започват с войната от 2022 г. Те са свързани и с паметта за украинците, участвали в Освободителната война и в боевете при Шипка и Шипка-Шейново. В Казанлък от години действа сдружението „Приятелство с Украйна“, с което е свързан и Йордан Маринов – инициаторът на сегашния молебен. Още през 2016 г. представители на сдружението се срещат с украинския посланик Микола Балтажи, като сред обсъжданите инициативи е изграждането на паметник на украинските воини, участвали в Освобождението на България.
През 2018 г., обаче, по време на честванията на 140-годишнината от Освобождението, президентът Румен Радев изрично припомни, че в Руско-турската война са участвали руснаци, румънци, финландци, украинци, беларуси, поляци, литовци, сърби, черногорци и представители на други народи. Това предизвика остра реакция от руския патриарх Кирил, който по това време беше на посещение в България и при срещата си с Радев възрази срещу поставянето на тези националности редом с руснаците. Тогава Илиана Йотова беше вицепрезидент.
Радев отговори, че признаването на решаващата роля на Русия не означава да бъде забравен приносът на всички останали, чиито войници са оставили костите си по българските бойни полета. Днес този спор за историческата памет звучи особено актуално, защото сред споменатите тогава от Радев народи са и украинците, а именно за украинския народ е бил предвиден сегашният молебен в храм „Рождество Христово“ на Шипка.
През следващите години са обсъждани и други инициативи за културно и историческо сближаване между двата народа. Украинското присъствие в историческата памет на Казанлък е част от местния обществен живот от години, а не тема, появила се едва след руската агресия срещу Украйна през 2022 г. Например на 24 август 2023 г. в Стара Загора е организиран благотворителен базар по повод Деня на независимостта на Украйна, с участието на украинската общност и подкрепата на Общината, Българския Червен кръст и местни организации.
Това е още един знак, че украинската тема има публично и гражданско присъствие в региона от години, а не се появява едва с настоящия случай в Шипка.
––––––––––––––––––
- По разказа на Стефан Снегаров, местният свещеник отказва да извърши поисканите молебен и водосвет, защото Старозагорският митрополит Методий му е забранил да извършва треби за русите без негово разрешение (бел. ред.). ↩︎
