Ренета Трифонова
Ренета Трифонова
Войната в Украйна дава на българите шанс.
Да разберат дали са човеци. Дали комунизмът не ги е смлял в месомелачката на пропагандата и изсушил душите им. Дали са способни да помогнат на човека в нужда.
Да разберат дали са християни. Не къпещи се в реката на Богоявление и мучащи патриотарско-православнейши индивиди, а осъзнати Христови личности, които не могат да търпят неправдата и несправедливостта на тази война.
Да изпитат себе си – могат ли да смачкат гордостта на ума си и да се усъмнят в нагълтаната пропаганда досега, виждайки геноцида над украинското население. Да си кажат – сбърках, не съм бил прав, лъгали са ме.
Да променят отношението си към хората в беда. Виждате ли някъде Динко от Ямбол, който да лови бежанци на границата? Няма и да го видите. А да сте чули някой вече да се занимава с джендъри и норвежци, които заплашват да му вземат децата? Няма и да чуете, защото хората сега се занимават с важни неща – опитват се да стоплят други хора в беда и да им помогнат.
Българите най-сетне имат възможност да излязат от идеологическия балон, в който много често сами попадат. Да разберат, че свободата и демокрацията не се дават, а се извоюват. Че няма добри “православни” диктатори и че нищо не ни е гарантирано до самата ни смърт. Дори и липсата на война.
Че Бог проявява силата си в нашата немощ. Колкото повече мъка виждаме в тази война, толкова повече Бог отваря сърцата на хората по целия свят. Злото никога не може да победи. Ние просто не трябва да му слагаме корона.
