Меню Затваряне

Война. Ден 275. За това, което най-много боли

Кристя Венгринюк

По повод навършване на 90 години от Гладомора в Украйна (1932-1933), при който в резултат на проведената от Сталин операция „Смърт чрез глад“, загиват между 4.5 и 8 милиона души при 29 милиона население на Украйна по това време. Половината от загиналите са деца на възраст между 6 месеца и 17 години. Избити са и повече от 100 хиляди украински българи. По този повод публикуваме текста на Кристина Венгринюк, която води на своята страниа онлайн дневник от началото на войната на Русия в Украйна. Война, за която още през април започна да се говори като за геноцид поради стрелбата срещу мирно цивилно население.

Кристя Венгринюк

За това, което най-много боли…

Днес искам да добавя един текст към дневника си, който ме порази в сърцето, защото точно така се чувствам. Всички се чувстваме така, но Джулия успя да го напише. Дори ме боли да пиша, да чета, а не просто да живея в него 9 месеца.

За обстрела, извършен в сряда, на 23 ноември.

Не мога да си представя живота на онази майка от Запорожието, която даде живот на дете, което живя само 2 дни. Която даде нов живот на света само за 2 дни…, която 2 дни можеше да го прегръща до себе си, 2 дни можеше да вдишва бебешкия му аромат, 2 дни можеше да кърми и само 2 дни да гледа лицето му, чудейки се на кого ли прилича. И тогава то беше убито от руска ракета. Просто така. Тя отне малкия живот. С парче метал. Как да живея с тази черна и болезнена бездна от болка в душата ми?

Вероятно млякото ѝ тъкмо е започнало да идва…

Не знам как е живяло това 17-годишно момиче от Киев. За какво е мечтала? Каква музика е слушала? Може би е била влюбена. Може би е искала да види Париж или да скочи с парашут. Може би е харесвала кафето, или шума от дъжда. Но и тя беше убита от руска ракета. Каква жестокост! На 17 години. Отнемат мечти, крадат надежди, вземат животи.

Не мога да си представя какво чувстват родителите на деца, които са на командно дишане в детската болница в Одеса, знаейки, че генераторът там може да работи само 10 часа. И лекарите подготвят амбу апарати за ръчно обдишване на белите дробове. Как може да се чувстват тези родители? При какви стресови условия работят тези лекари?

А ракетите продължават да летят…

На 23.11. – 600. Помислете за тази цифра 600! Защо?

Въпреки че… това могат да разберат само лекарите от Киевския кардиологичен институт, в които лампата изгасна, докато оперираха дете. Какво чувства всеки украинец, който се опитва да живее без светлина, без вода и топлина? Всеки ден готвите, работите, отглеждате децата си…

А ракетите продължават да летят.

На 23.11. – 600. Помислете за тази цифра 600! Защо?

Това не е някакъв вредител. Това не е ковид. Не е екологична катастрофа. Просто някой е решил, че има право да убива. Безнаказано. Да обстрелва с ракети вече 9 месеца по цялата страна и, каква ирония – онлайн! Всички го гледат, но нищо не могат да направят!

Искам да извикам на целия свят! Искам да отида в къщите на всички европейци, които сега купуват коледни венци и подготвят подаръци за децата си за Коледа – и да разкажа как в момента руzия отнема животи, изнасилва, измъчва, мачка, руши, оставя след себе си мъка, разрушения и разбити съдби.

Да разкажа за осиротелите майки. За бебето, което живя само 2 дни. За момичето, което остана само на 17 години. За всяка осакатена съдба и откраднат живот…

Русия е терористична страна и парче блато. Вече официално!

Текстът и снимките са от страницата на Кристина Венгринюк

Posted in Публицистика

Вижте още:

error: Content is protected !!