Онемявам пред картината на случващото се в Кфар Аза, и не само там, и разбирам, че за тези, които правят това, войната е „свещена“. Само представата за висша и безусловна ценност на самата война може да оправдае безпределното и безсмислено насилие. Същото например, може да се каже и за Буча…
Око за око, зъб за зъб – древният принцип, който искахме да оставим в древността
За народа на Израил обаче тази война е свещена, но по друг начин: народът е длъжен да не допуска да се повтори Холокоста, и в това е смисълът на съществуването на държавата. Терористите трябва да се унищожават не само, защото те правят зло, но и защото ако те го правят безнаказано, защо тогава съществува Израил на картата на света? Но нещо подобно имаше и в Библията…
Отново ли има филистимци и хананейци?
Помня как разбрирахме с преводача на кримскотатарски език техните „чернови“ (аз бях консултант в този проект). Една от главите започваше с думите: „В това време израилтяните воювали с филистимците…“, и преводачката добави: „както и сега“. Всъщност, на кримскотатарски език наименованието на арабското население на Палестина и наименованието на древния народ, живял в тези места и нямащ отношение към днешните араби, звучат еднакво. Впрочем, те приличат и на останалите езици, защото даденото от древните гърци наименование Палестина, всъщност етимологически стига до филистимците. Първи го употребява бащата на историята Херодот, но подобна дума е съществувала и в древноегипеския.
Тази земя има и други наименования, нарпимер Ханаан; то е доизраелско и, най-вече е свързано с пурпурния цвят, който са добивали във Финикия, на територията на днешен Ливан. Но и това име е преплетено с разбирането за свещената война, която е описана в книгата на Иисус Навин. Ако зависеше от мен, аз бих я изключил от състава на Библията, защото в нея е описано това, което днес наричаме геноцид, и което е най-скверното – този геноцид се е извършвал „по воля Божия“. Какво се получава тогава, че религиозните фанатици през всички векове са били прави?!
Книгата за Иисус Навин е твърде често използвана за оправдаване на подобни деяния. Ще дам само един пример: на територията на Нова Англия през XVII век са се заселвали най-благочестивите хора – английските пуритани, които лягали и ставали с Библията в ръце. За разлика от малограмотните и алчни конкистадори, те влизат в Новия свят не заради златото и робите, а за да се заселят там завинаги и да живеят според Господните заповеди. Обикновено те се възприемали като новите израизляти, а коренното население – като новите ханаанци, презрени в езичеството. И точно заради това са били принудени да напуснат тази земя – те направо са били изтребвани толкова ефективно, както и конкистадорите не са могли и не са искали да го правят.
Мярката на беззаконието
Но има в тази книга едно опрадвание, или по-добре да се каже – един урок, който е актуален и в наши дни.
Трябва преди всичко да разбеем, че преди повече от три хиляди години никой не е спазвал Хагската и Женевската конвенции. При липса на такива, войните между племената нерядко са довеждали до пълно изтребление или поробване на едното племе от други. Книгата не донесе нова жестокост в този свят. Това не е оправдание, а ограничаване на насилието, както и правилото „око за око, зъб за зъб“ (но нищо повече!)
Книгата внесе в света идеята, че убийството може и трябва да се извършва в името на Бога (за всеки случай да уточня, че съм категорично против тази идея). Да, но… нали в името на техните божества съседното племе беше избивано досега? Но за първи път в Библията се появи нравствено измерение: израилтяните бяха призовани да унищожат ханаанците, не защото са искали или са били толкова сурови (ще оставим тази примитивна мотивация за един позастарял вожд от бункера), а защото местното население е „превишило мярката на беззаконията“.
Какво може да се разбира под това? Езичество, разбира се. Нека си спомним, че древните римляни (самите те са езичници) са воювали с много народи, но само за Картаген те твърдели, че той „трябва да бъде разрушен“. Тук, разбира се, са имали своите политически причини и стратегически планове, но не само това. Римляните били ужасени и отвратени от човешките жертвоприношения, практикувани от картагенците, които заклали по-специално собствените си деца на своите божества. И същите тези картагенци са хора от Финикия, най-близки роднини на ханаанските племена, които също практикуват това.
Картаген или Ханаан трябвало да бъдат унищожени, не защото жителите им блудствали, крадяли или пиели много, а защото убивали деца и смятали самото това убийство за връх на благочестието, знак за святост, въпрос на доблест и героизъм. На такава „святост“ трябвало да се сложи край.
Сега нека си спомним за Кфар Аза.
Или за призива на Красовски да се убиват украински бебета – призив, който, разбира се, не се смяташе за подсъден в Руската федерация, за разлика от някаква синьо-жълта панделка на букет цветя в памет на убитите от ракети деца, за разлика от думите на моя бивш депутат Алексей Горинов за неуместността на празниците в дните, когато загиват деца…
Ангелът на Господното войнство
Инфраструктурата на терора трябва да бъде унищожена. Но не можем, не трябва да се плъзгаме към колективно наказване на цели племена и народи или да се връщаме към етиката на неолита. Не знам как трябва да протече сухопътната операция в ивицата Газа, но твърдо вярвам, че Израел ще я спечели, само ако отговорът му е качествено различен от действията на терористите, както се случваше досега. И съм убеден, че Израел ще победи отново.
Всъщност мисията на този народ, както е описано в Библията, не е винаги да побеждава всички на бойното поле, а да гарантира, че съдбата му служи като урок, а понякога и като упрек, за останалата част от човечеството. Цената на подобна избраност понякога е непосилно висока, но не сме я определяли ние и не е наша работа да я оспорваме.
Вече споменах книгата на Иисус Навин по-горе и казах, че бих я изключил от Библията, ако можех. Но… в нея има един епизод, който ми е скъп. В навечерието на първата и следователно основна битка при Йерихон, вождът Иисус Навин среща ангел на полето. „Наш ли си, или си от нашите неприятели?“ – пита го той, като явно го бърка с човек. И получава неочакван отговор: „Не, аз съм вожд на войнството Господне“.[1]
И в това се крие урокът: Бог и ангелите не водят свещени войни. Водят ги само хората.
––––
Превод: Ренета Тирфонова
Източник: Moscow Times
Изображения: Pemptousia
[1] „Когато Иисус се намираше близо до Иерихон, погледна и видя, и ето, пред него стои човек, с гол меч в ръка. Иисус се приближи до него и му каза: наш ли си, или от нашите неприятели? Той отговори: не; аз съм вожд на воинството Господне, сега дойдох (тук). Иисус падна ничком на земята, поклони се и му каза: какво ще заповяда господарят ми на своя раб? Вождът на воинството Господне каза Иисусу: събуй обущата от нозете си, понеже мястото, на което стоиш, е свето. Иисус тъй и направи“ (Навин 5:13-15).