Ние с тревога наблюдаваме поредната международна криза и обостряне на конфликта. Какво да правят православните християни в тази ситуация? Разговор с прот. Георги Митрофанов, проведен през 2018 г. за Pravmir.ru.
Макар случващите се в света събития да започват вече да придобиват грозен и зловещ характер аз, като свещеник в Руската православна църква и църковен историк, мога да кажа следното: ние, руските православни християни, които Господ е сподобил да се родят именно в Русия, твърдейки, че сме истинска християнска страна, е необходимо да разглеждаме събитията именно през призмата на собствената ни история.
Трябва да признаем, че в нашата страна, която изгуби във войните през ХХ век повече, отколкото която и да е друга страна в света (ние и досега не можем да преброим човешките си загуби и да погребем убитите), се притъпи чувството за това, че войната е най-голямото нещастие и най-големият грях в световната история.
А когато се притъпи това усещане за войната като нещастие и грях, тя може да се случи. И от тази гледна точка ми се струва, че след като преживяхме през ХХ век няколко разрушителни войни, ние трябва да мислим много внимателно за всяка война, в която може да бъде въвлечена Русия.
Що се отнася до събитията от втората половина на ХХ за това, че макар и да не се подготвя трескаво Трета световна война, очевидно е, че тя не може да бъде предотвратена само заради добрата воля на политиците, а защото се появи атомното оръжие. Страхът от загубата на света, разбирането, че в една атомна война ще загинат всички, навярно удържа водещите страни през втората половина на ХХ век от започване на световен конфликт. Войните бяха многочислени, но локални, в тях не участваха най-големите световни държави, непосредствено воювайки една с друга.
Макар и от християнска гледна точка това да не е най-доброто основание за въздържане от световна атомна война, надявам се тази инерция и представа, преобладаваща в световната политика, да удържи и този път всички участници в случващите се събития, за да не се разгръщат допълнителни конфликти.
Аз не съм политически деец и не познавам всички политически нюанси на случващото се в Близкия Изток; аз знам само това, че ние трябва най-накрая да се погрижим да съхраним собствената си страна, която изгуби толкова много в предишния век. И мисля, че не само обострилата се политическа ситуация в Близкия Изток, но и това, което се случва като цяло с нашата икономика, обществен живот и вътрешността на страната, се нуждае от специално внимание. Да си спомним думите на нашия велик писател на ХХ век Александър Солженицин, който две години преди смъртта си ни остави едно нравствено завещание , а то е, че „съхраняването на народа” – неговата численост, физическо и нравствено здраве, е най-висшата от всички задачи на държавата”.
Да, Русия днес вече няма тези граници, които е имала през ХХ век; в нашите западни предели ние сме в границите, които сме имали през XVII век. Да, разбира се, почти като през XVI-XVII век не ни останаха истински и влиятелни съюзници в света. Да, ние виждаме какви усложнения възникват от конфронтацията ни със западния свят – например прилагането на такива санкции, които се отразяват на нашата икономика – всички тези проблеми са сериозни. И не всички проблеми ние можем да решим сами като православни християни.
Но ние сме длъжни да се молим за това, Господ да умиротвори сърцата на политиците, да ги вразуми не чрез поредната катастрофа, а чрез пробуждането на тяхната ако не съвест, то поне здрав разум. И именно затова сега, когато навярно много от нас имат усещането, че случващото се в света не зависи особено от нас, трябва наистина да възложим цялото си упование на Бога.
Превод: Ренета Трифонова
Източник: Блогът на Ренета Трифонова