Ренета Трифонова
Волоколамският митрополит Антоний, завеждащ Отдела за външни църковни връзки (ОВЦС) на Руската патриаршия заяви в предаването „Църквата и светът“, че „УПЦ не е молила РПЦ за автокефалия“.
На въпрос дали е допустимо членовете на РПЦ да обсъждат решенията за независимост на Събора на УПЦ в Теофания през 2022 г., митрополит Антоний подчерта, че по този въпрос няма решения на ръководството на РПЦ – и на Синода, и на патриарха, тъй като такова искане от Киев до Москва не е постъпвало.
Митрополитът заявява, че в момента контактите между РПЦ и УПЦ са невъзможни, като добавя, че статутът на УПЦ ще бъде обсъден, когато тя „придобие свобода от натиска на украинските власти“.
Въпреки всички пропагандни маркери, с които е пълно предаването: „режимът в Киев“, „каноничната църква“ за УПЦ, „украински разколници“ за ПЦУ; „голям разкол, сравним с този през 1054 г.“, сякаш става дума за цялата Христова църква; „автокефалия от РПЦ“ (сякаш РПЦ може да дава автокефалии), „първият без равен“ за Вселенския патриарх Вартоломей и др. под. познати клишета, трябва да отбележим две важни уточнения.
Първото е, че РПЦ не може да дава автокефалия (самата тя има томос за автекефалия от Вселенската патриаршия), а само автономия (частично самоуправление по вътрешни въпроси), какъвто е случаят с Православната църква на Америка (ПЦА). Томос за автокефалия (пълна църковна самостоятелност) може да дава само Вселенската патриаршия (Константинопол) поради съчетание от канонични основания, историческа практика и признат първенствуващ статут в Православната църква, утвърден от 28 правило на IV Вселенски събор (Халкидон, 451 г.), който поставя Константинопол на второ място след Рим (а след Великата схизма – на първо в Православната църква).
Второто уточнение е, че митрополит Антоний признава, че УПЦ, наричана у нас „единствената канонична църква в Украйна“, на практика няма изяснен каноничен статут.
През май 2022 г. Синодът на РПЦ отхвърли провъзгласената на Събора в Теофания от митрополит Онуфрий и членовете на Синода на УПЦ независимост, а патриарх Кирил заяви директно, че няма автономия без негово позволение. По-късно през декември 2022 г. митр. Онуфрий заяви, че не е член на Синода на РПЦ, а нейните решения не са задължителни за УПЦ. През юли 2023 г. беше публикувано Открито писмо на свещеници от УПЦ до митрополит Онуфрий с искане за събор и излизане от РПЦ. А през юли 2025 г. експертите на ДЕСС заявиха, че УПЦ твърди, че е напуснала Москва, но документите свидетелстват друго. През февруари т.г. Руската църква издаде патриаршески календар за 2025 г. със снимките на архиереите от УПЦ, като част от Руската църква. Преди две години РПЦ беше изпратила свой представител в ООН, който да защити правата на УПЦ, а в същото време се наложи УПЦ да заяви, че не е упълномощавала никого да говори от нейно име в ООН. В същото време през декември 2025 г. за по-малко от месец РПЦЗ организира поредна (втора) пропагандна кампания на Кремъл на Капитолийския хълм „в защита на УПЦ“.
Много статии могат да бъдат цитирани тук, но от началото на войната се наблюдава един нееднозначен процес: УПЦ постоянно се опитва да се дистанцира от РПЦ, но не достатъчно ясно и не с реални действия, които да покажат, че тя действително няма контакти и отношения с Архиерейския синод на РПЦ. В същото време представители на РПЦ твърдят, че УПЦ е автономна, но пък нямат отношения с нея.
Предвид твърденията на една малка, но гласовита част от православните християни у нас, че „УПЦ е единствената канонична църква в Украйна“, а „ПЦУ са разколници“, трябва да бъде зададен публично въпроса, за да го изяснят и те за себе си: кого споменава митрополит Онуфрий на Божествена литургия? И това води до следващия въпрос: по какъв начин УПЦ е в общение с поместните православни църкви? Това общение се извършва чрез евхаристийно единство и споменаване на предстоятелите от диптисите на поместните църкви. Ако УПЦ е в общение с тях, би трябвало митрополит Онуфрий да споменава Руския патриарх Кирил, тъй като УПЦ е автономна в диоцеза на РПЦ, но пред украинските власти тя се дистанцира категорично от РПЦ.
В същото време, Волоколамският митрополит Антоний директно признава, че тепърва ще се обсъжда статута на УПЦ.
Добре е на тези въпроси да бъде даден публичен отговор, но едва ли това ще се случи. И до днес Синодът на УПЦ все още не е дал отговор на 10-те въпроса, зададени от клирици и миряни.
В този контекст си позволявам един кратък коментар по отношение на някои митрополити на УПЦ като Запорожкия и Мелитополски Лука (Коваленко), който в продължение на години бълва пропаганда срещу Вселенската патриаршия, удобно превеждана от наши пропагандни медии. Преди да си позволяват критики към Константинополската катедра, първо да изяснят статута на църквата, към която принадлежат и къде точно стоят в каноничното пространство на поместните православни църкви, за да разберем най-накрая и ние. Защото чухме името на митрополит Епифаний на богослулжението при освещаването на националната катедрала в Букурещ, в което участваха много православни архиереи, но името на митрополит Онуфрий не го чуваме никъде.
