Християнство.бг
Георги Господинов
Докато Еклисиастът ни учи, че има време за всичко, време за това и време за онова, то изведнъж в последната глава на Книгата ни се обявява краят на времето. Това възвестява ангелът в Откровение, единият му крак в морето, другият на сушата, в ръцете му книга. Онази, която Йоан трябва да изяде. Когато казваме „изядох тази книга с кориците“, някъде трябва да се чува и ехо от онзи глас.
Вземи и я изяж, казва ангелът, подавайки книгата на Йоан, в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед. (Като млад и предан читател веднъж изядох една страница, вече не помня книгата, стихосбирка, струва ми се, те са с по-малко мастило. Беше горчива още в устата ми.)
И точно там ангелът обявява, че вече не ще има време. Толкоз. Не краят на света ни се възвестява, а краят на времето. Ще се отворят клетките на дните и всички времена ще се съберат в едно.
… И Бог ще повика назад миналото.
Никое време не ти принадлежи, никое място не е твое. Това, което търсиш, не търси теб, онова, което сънуваш, не те сънува. Знаеш, че нещо е било твое на друго място и в друго време, затова все прекосяваш минали стаи и дни. Но ако си на вярното място, времето е друго. Ако си във вярното време, мястото е различно. Нелечимо.
Там, където има тъмнина, винаги дреме чудо.