“Всеки човек, който истински търси спасението, трябва да премине през опита на боогооставеността. На моменти тя може да бъде толкова силна, че и кратките мигове да ни се сторят като вечност. Такива гранични състояния не се дават често на подвижника. В умерена степен това изпитание на вярата може да ни съпътства дълги години през втория етап на духовния ни живот – тогава, когато християнинът промислително търпи отслабване и дори отдалечаване на първоначалната благодат. Дълбокият смисъл на това неизбежно изоставяне от благодатта е да се даде възможност на човека да прояви свободата и верността си към Бога.
Архим. Софроний Сахаров, “Да видим Бога както си е”