Всеки си казва

Не си отива още завистта

Там се проваляме винаги

Свещ за мъртвите

Пристанище на съдбата

Блажени са българите, защото тяхно е Царството Небесно

В кадър: „Майки-християнки срещу дрогата“

Единствените два възможни избора

По-натам

Фениксът и възкресението

Морето

Мълчание

Аз никъде не съм потеглил още…

Глад

Ще ставаме все по-добри в преминаването на стени

Може би в други животи

Животът е подобен на дърво

Вече се зазорява над шахматната дъска

Глина

Не се страхувай

Важно ли е къде водят пътищата, щом накрая все ни събират

Вяра и Дело: „Калиакренски се „завърна“ отново в обичната Добруджа“

Пейзажист

Споразумение

Лист в гората се разлисти мислите ми да завие

Разпъната душа

Чудак

Запълваме една липса с друга

Човешко

Жертви

Гневът и завистта са много на мода