Ставрофорен иконом Александър Лашков
Бог, лъжец или луд? (Сретение Господне)
„И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: Ето. Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия” (Лука 2:34)
Когато бях ученик в семинарията (1956-1961) атеистичната пропаганда беше в разгара си. Всички християнски истини бяха отричани и осмивани, религията беше обявена за назадничава и вредна заблуда, а Църквата – за умираща крепителка на прогнилия буржоазен морал. Бог? Няма Бог! Той е човешка измислица, едно от средствата да се манипулират масите и да се държат в подчинение. Библията? Сборник от митове и легенди! Св. Богородица и всички светии? Благочестиви измислици за несъществуващи лица! В заслепението си и в увлечението си да отричат всичко християнско агитаторите на безбожието стигаха дотам да твърдят, че и нашият Господ Иисус Христос изобщо не е съществувал – въпреки многобройните извънбиблейски исторически свидетелства!
Днес едва ли има образован и непредубеден човек, който да поддържа такова твърдение. Както пише Ф. Ф. Брус, преподавател по библейска критика и екзегеза в Манчестърския университет (1910-1990): „Историческата достоверност на Христос точно както достоверността на Юлий Цезар са аксиома за всеки непредубеден историк. Теориите, че Христос е мит, не идват от историците”’ (к.м.). Ото Бетс също е категоричен: „Никой сериозен учен не дръзва да отстоява, че Иисус е исторически недостоверен”.
Да. Днес твърдението, че Христос никога не е съществувал, а е измислен някъде към IV-V век персонаж, звучи наистина нелепо. Сега отрицанието е друго. Христос, казват невярващите и скептиците, е историческа личност, по това спор няма. Той е един от великите създатели на религии като Конфуций, Буда, Мохамед. Етиката, която изповядва Христос, е наистина ненадмината. Но да се твърди, че е възкръснал от мъртвите, че е Син Божи или Бог, това е прекалено. Той просто е един от големите учители на човечеството.
Така говорят съвременните скептици и не си дават сметка колко повърхностни и несъстоятелни са подобни приказки. Нека помислим по-сериозно и задълбочено. Дават ли ни свидетелствата и фактите за живота, делото и учението на Христос подобна възможност, основание да приемем тезата, че Той не е това, което твърди за Себе Си, а е просто един от великите мъдреци и световни реформатори? Ако анализираме и преценим внимателно всичко, което знаем за Христос, ще видим, че не можем да приемем подобна теза по простата причина, че никой учител и мъдрец не може да говори лъжи (че е Син Божий, че е едно с Отца и пр.) и да бъде велик. Ако лъжеше или се заблуждаваше за Себе Си, Той изобщо нямаше да бъде нравствена личност, камо ли да учи другите на морал.
Всъщност, можем да предположим логично само три неща:
- Твърденията Му са истина – Той е Бог.
- Твърденията Му са умишлена лъжа – Той е лъжец, двуличник и самозванец,
- Твърденията Му са лъжа, но Той не е знаел това; искрено се е заблуждавал – Той е луд.
Да анализираме втората възможност – че Христос умишлено е лъжел. Това значи да приемем, че Той е бил един съвършен лицемер и двуличник, по-перфиден и от самия дявол. Възможно ли е това? Един шарлатанин да ни е оставил най-съвършения образец за нравствен живот, да ни е дал най-възвишените морални норми? Струва ми се невъзможно, тъй като тези две неща са напълно несъвместими, взаимноизключващи се. Църковният историк Филип Шаф в книгата си „Личността на Христос” пише:
„Твърдението, че Иисус е самозванец е толкова отблъскващо и за нравствеността, и за здравия разум, че само се заклеймява… Ако се ръководим от логиката, здравия разум и опита, как е възможно един самозванец – тоест измамник, себичен, изпаднал тип – да измисли и от начало до край неотклонно да отстоява така убедително образа Си на най-чистия и благороден човек? Как е възможно такъв тип да измисли и успешно да осъществи замисъла Си, белязан с невиждано милосърдие, нравственост и доброта; и да жертва заради него живота Си, при това натъквайки се на най-ожесточените предразсъдъци на хората и епохите?”
Отговорът може да бъде един единствен: „Невъзможно е Христос да е лъжец и самозванец; невъзможно е човек, живял като Иисус, проповядвал като Иисус и умрял като Иисус, да лъже” (Дж. Макдауъл, Доказателства, които изискват присъда).
Нека да разгледаме и третата възможност – предположението, че Христос е бил психично неуравновесен човек. Възможно е, казват някои, Той най-искрено да е смятал и да е твърдял, че е Бог, но да се е самозаблуждавал. Нали всекиму се случва да сгреши в самопреценката си.
Едва ли някой, който е прочел внимателно Евангелията, може да направи подобно заключение. Христос винаги и навсякъдe действа адекватно и мъдро, всичките Му думи и постъпки са белязани от съвършена интелигентност, най-дълбоко състрадание и непогрешима последователност. Умението Му да прониква в човешкото сърце е удивително (затова Го и наричаме Сърцеведец), обаянието Му е неотразимо, присъствието Му дарява мир и лекота на душите. Затова и хората Го следват на тълпи и Той трудно намира минути за почивка. Нима хората ще тичат след един ненормален и ще седят часове край Него, за да Го слушат?
От опит знаем колко неприятна и тревожна е близостта на психичноболните. Уилям Чонинг (XIX в.) пише: „Последното обвинение, което можем да отправим към Иисус е, че е бил чудак и фанатик, Който се е заблуждавал. Къде в Неговия живот ще намерите доказателства за това? Нима във ведрата убеденост на възгледите Му? В мекия, мъдър и благотворен дух на Неговата религия, в непринудения, простичък език, с който Той разгръща необикновената Си сила и излага върховните религиозни истини, или в здравия Му разум, в познанията за човешката природа, които Иисус неизменно проявява в оценката и отношението Си към различните прослойки, с които общува? … Истината е, че колкото и съвършен като природа да е Иисус, в поведението Си Той не се откроява с нищо друго, освен със спокойствие и самообладание (к. м.). С тези черти са белязани всичките Му други забележителни качества…” А цитираният вече Филип Шаф заключава: „Нима е възможно такъв ум – ясен като небето, свеж като планински въздух, остър и проникващ като меч, здрав и мощен, винаги нащрек и винаги овладян – да изпадне в такава тежка и крайна заблуда за собствената Си същност и служение? Нелепа небивалица!”
Трябва да добавим и това, че Христос не само е имал здрава и нормална психика, но е оставил за всички поколения и епохи единствената вярна рецепта за осмислен живот и душевен мир. По думите на психиатъра Дж. Т. Фишър: „Ето го образеца за успешен живот, чрез който се радвате на оптимизъм, на душевно здраве и удовлетвореност.”
Наскоро случаят ни даде една отлична възможност за сравнение. Преди няколко месеца у нас гостува „руският Христос”, нарекъл себе си Висарион. Той твърди, че е Иисус, дошъл отново на земята. Иска да гледа благо Висарион, но очите му са змийски и гледат изпитателно и пресметливо. Иска да се усмихва ласкаво, но усмивката му е студена и неприятна. Говори банални, двусмислени, неясни приказки. Ето ни ярък пример за неуравновесен тип, за измамник и самозванец. По външен вид и облекло този сибирски „Христос” иска да прилича на Спасителя, но разликата между самозванеца и Господа е колкото между земята и небето.
Остава ни да приемем първата възможност, а именно че Христос е това, което Сам казва за Себе Си – Син Божий, единосъщен с Отца. Впрочем, щом сме тук, събрани в Неговото име, ние сме направили своя избор. Ние сме имали своята „среща” с Христа, „познали” сме Го като Божи Син и Изкупител и сме Го приели – в сърцата, в душите и в разума си. Но нашият Господ, нашият Спасител е все така „предмет на противоречия” както предсказа това точно на този ден богомъдрият старец Симеон; все така продължава да бъде „камък за препъване и камък на съблазън“ (I Петър 2:6-8; Ис. 28:16). Всеки човек има – в различно време – своето „сретение”, своята среща със Спасителя. Всеки човек при тая среща трябва да си отговори първо на въпроса: кой е Иисус Христос! Защото още с явяването Си, та и до днес, Христос поставя всеки човек пред съдбоносния избор: да Го приеме като Бог, или да Го отхвърли. И аз ви изговорих всичко това не за да ви убедя в нещо, което сте повярвали, а да ви дам аргументи, увереност и сила. Да ви дам достатъчно доводи и убедителност, с които да помогнете на всеки ваш ближен, „срещнал се” с нашия Господ, да намери верния отговор и да направи правилния избор.
А той е: „Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света. Ти си Господ мой и Бог мой” (Йоан 11:27; 20:28).
2 февруари 2005 г.
–––––––––––
Източник: Блог на отец Александър Лашков