
На 11 февруари 2026 г. Свещеният Синод на Вселенската патриаршия, заседаващ във Фенер под председателството на Вселенския патриарх Вартоломей, единодушно реши да впише в лика на светиите на Православната църква двама атонски подвижници – йеромонах Тихон Светогорец, духовен отец на свети Паисий Светогорец, и монаха Георги, известен като Хаджи Георги, родом от Кападокия.
С това решение още две преподобни личности на Света Гора Атонска се причисляват към сонма на светците по време на патриаршеското служение на Вселенския патриарх Вартоломей I, свидетелствайки за непрекъснатия духовен плод на атонската монашеска традиция.

Преподобни Тихон Светогорец (1884-1968)
Преподобни Тихон (наричан още папа Тихон), в света Тимотей Голенков, е роден през 1884 г. в Новая Михайловка (дн. Волгоград) Русия, в благочестивото семейство на Павел и Елена. Още от ранна възраст в сърцето му горяла любов към Бога и желание за пълно посвещение на Него. След благословение от родителите си той предприел многобройни поклонничества, посещавайки около двеста манастира в Русия, подвизавайки се в дух на лишение, смирение и неуморна духовна ревност.
По-късно се поклонил на Синайската планина и в Светите земи, където известно време се подвизавал отвъд река Йордан. Търсейки по-дълбоко безмълвие и духовен мир, окончателно се установил на Света гора.
Първоначално живял в килията „Буразери“, а след това – в суровата местност Каруля, където в продължение на петнадесет години водил строг подвижнически живот. Неговият стремеж бил не само външно да носи ангелския образ на монашеството, но и вътрешно да се уподоби на ангелите чрез чистота, смирение и непрестанна молитва.
По-късно се установил в ставроникитска килия в Капсала, където се грижил за своя старец до неговата кончина. След това останал сам, усилвайки още повече духовните си подвизи. Поради дълбокото си смирение и искрената си любов към Бога той бил удостоен с изобилна Божествена благодат.



Мнозина вярващи, търсещи утеха и духовно ръководство, прибягвали към него. По настояване на духовните му чеда и по съзнание за пастирската отговорност той приел свещенически сан, за да служи на Църквата чрез тайнството на изповедта.
Особено значим остава фактът, че преподобни Тихон бил духовен отец на свети Паисий Светогорец. Самият светец винаги говорел с благоговение и благодарност за своя старец, признавайки решаващото му влияние върху духовното му изграждане. Тяхната връзка се явява жив образец на послушание, любов и истинско духовно наставничество.
През 1968 г., предчувствайки своята кончина, преподобният се отдал още повече на непрестанна молитва и благодарение към Бога, често повтаряйки: „Слава Тебе, Боже“. След празника Успение Богородично телесните му сили постепенно го напуснали. В пълно уединение и мир той предал духа си в Божиите ръце.
Преподобни Хаджи Георги Светогорец (1809-1886)
Преподобни Хаджи Георги, в света Гавриил, е роден в Кермира, Кападокия, като първороден син на Йорданис и Мария. От ранни години се докоснал до монашеския живот. След усърдни молитви и по застъпничеството на Пресвета Богородица получил дара да се научи да чете – събитие, възприето като явен знак на Божията милост.
Като юноша пребивавал в Константинопол, където с молитва съдействал за завръщането към християнската вяра на свой близък, отпаднал в исляма. Неговият подвижнически живот правел впечатление дори сред управляващите.
По-късно се отправил към Света гора, където постъпил в манастира „Григориу“ и приел монашеското име Георги. След поклонението си в Светите земи получил прозвището Хаджи Георги.
Строг в поста, бдението и молитвата, той ръководел братството в Кавсокаливия и станал духовна опора за мнозина страдащи. Светостта му била толкова явна, че името му се превърнало в символ на постнически и подвижнически живот сред атонските монаси. Въпреки тежки изпитания, включително изгнание от Света Гора, той останал твърд във вярата и продължил да подкрепя християните, живеещи под потисничество.
Още по темата:
