Християнство.бг
Свещ. Синод на Вселенската патриаршия, председателстван от Вселенския патриарх Вартоломей, на заседание от 16 ноември 2023 г. реши да канонизира йеромонах Атанасий (Хамакиотис), основател на светата обител Панагия Фанеромени в Родополис, Атика, и свещеник от дълги години на историческата църква Панагия Нерациотиса в Маруси (Гърция).
Честването на паметта му е определено на 17 август всяка година, в деня на блажената му кончина, и на 23 октомври, в деня на пренасянето на светите му мощи.
Както пише Арголидският митрополит Яков, „той спечели сърцата на благочестивите жители на този град, които никога няма да го забравят“. За свети Атанасий Арголидският митрополит Нектарий (още като архимандрит Нектарий Андонопулос) пише книга, озаглавена „Йеромонах Атанасий Хамакиотис – по стъпките на светостта“.
„Пътят на стареца Атанасий (Хамакиотис) е нова страница от Христовия живот на земята“– така гръцкият архимандрит Нектарий Андонопулос представя книгата за живота на един от големите духовници на нашето столетие, преставил се в Господа през 1967 г., в която пише:
„В продължение на дълги години старецът служеше на своите „по-малки братя в Христа“ и водеше духовните си чеда по пътя на спасението. Човек с редки духовни дарове, изпълнен с любов към Бога и ближния и дарен от Бога с всички духовни добродетели смирение, търпение, мъдрост. Истински духовен старец, който с Божията благодат и свят живот постигна светостта… Старецът беше човек на молитвата. Неговият разум и сърце бяха изцяло устремени към Бога. Животът му беше жива молитва. Отдаваше голямо значение на молитвата и затова прекарваше часове, потънал в молитвено общение с Бога. Местността, където живееше, беше тогава тиха, спокойна и без къщи. Мнозина от клисарите, които от време на време го посещаваха, са виждали как излиза нощем, прекадява храма, коленичи и издигайки ръце нагоре, започва да се моли „сам с Бога“. Някои са ставали свидетели и на удивителни за обикновената логика неща: отец Атанасий, потънал в молитва, недокосващ земята и излъчващ свръхестествена светлина или пък светъл ореол над главата му. Старецът казвал, че най-добрият час за молитва е към 3 часа след полунощ…“ (ЦВ, бр. 11/1998)
Ето още някои откъси от тази книга.
Отец Атанасий се ражда през 1891 г. в с. Турлада, окръг Калаврита. Като млад постъпва в манастира „Св. Лавра“ и през 1913 г. става монах. Учи в свещеническото училище в Арта и през 1916 г. е ръкоположен за дякон. През 1921 г. е ръкоположен за презвитер, а от 1917 до 1931 г. изпълнява длъжността секретар на манастира. Тъй като служи в различни църкви в Атика, през 1936 г. той е назначен за викарий в малкия параклис на Панагия Нерациотиса, Маруси, където остава до 1963 г. Последните години от живота му до 1967 г. прекарва в основания от него манастир Фанеромени Радополи (Атика).
Монашески живот на отец Атанасий
Отец Атанасий се отличавал от детството си с пламенна любов към Бога. Неговата селска църква и околните параклиси били любимите му места за уединение. Тичал там от малък да се моли. В „Св. Лавра“ той се отличавал от всички монаси със своята отдаденост. Ето какво казва съкилийникът му отец Антим:
„В негово лице разпознах истински монах. О. Атанасий почиташе монашеските канони на ниво много по-голямо от другите монаси“.
***
„Той не само не можеше да отсъства от манастирските служби, но когато службата започваше в 4 сутринта, той ставаше два часа по-рано. Така в продължение на два часа, в тишината на нощта, той се молеше или изучаваше светата Библия и отците на Църквата. „Оръжията на монаха са учението и молитвата“, подчертават светите отци. За да победи съня, той четеше, ходейки из килията си, държейки свещ в едната ръка и книгата в другата. В даден момент е имало период, в който манастирът е имал изобилие от монаси и липса на килии. Така монасите били принудени да живеят в една килия по трима, четирима, петима заедно. Отец Атанасий отново намерил начин да не изоставя любимите си духовни четива. Той поставял лампата до възглавницата си и, за да не пречи на другите монаси, слагал грубо парче картон, което ограничавало светлината само до него. Така с това примитивно изобретение той можел да се потопи необезпокояван в текстовете на Библията и Светите отци и плавно да навлезе в духа им.
Не само тогава, но и през целия си живот Старецът четял, и не просто четял, но и усърдно учел. Подчертавал в книгите, коментирал, водел си бележки или преписвал в тетрадките каквото му хареса и го впечатли. Това се вижда не само в книгите му, но и в ръкописните му сборници, които се съхраняват или в манастира, или в неговите духовни чеда. Той също така пазел изрезки от списания и дори вестници – всичко, което би било полезно за неговото духовно обучение и пасторско служение.
Ефимерий в Нерациотиса
Старецът продължил уединението си, дори когато бил вече в Нерациотиса. Никога не забравял, че е монах. Целият му живот бил лития около и вътре в храма. Изключителен подвижник, той живеел заедно ежедневните последования. Но центърът на неговия живот бил Божествената литургия. Както пише Арголийският митрополит Яков: „Божествената литургия беше негова мисъл, желание на душата му, неговото същество, тя беше всичко за него, толкова много му въздействаше благодатта на тайнството, че той буквално се преобразяваше, когато служеше“ . В службите си той бил строг, премерен, спокоен, а походката му – тиха и смирена.
Не са малко тези, които са иждали по време на Божествената литургия или на Великия вход, но и по друго време – дори извън църквата – лицето му да свети и да не стъпва на земята. „Ефирен, като в изправено състояние на ръцете и с очи, гледащи в небесата, тихо разгоравя с Бога“. Често някои възрастни, които виждали тази изящна гледка, оставали зашеметени. Те едвам сдържали изненадата си и говорели приглушено, за да не създават безредици. Но малките деца не можели да сдържат. Те прекъсвали Литургията с гласовете си и викали:
– Мамо, попът не стъпва на земята! Свещеникът лети!
***
По време на литургията изражението на стареца се променяло, ръцете му треперели, очите му се пълнели със сълзи. Когато идвало време за причастие, той не оставял никого в олтара. В този уникален момент той лиска да остане сам и казвал:
„И сега, Господи, Ти и аз.“
Според свидетелството на отец А. Л.: „Сълзите, които той пролиаваше по време на Божествената литургия, бяха непрестанни. И по време на светото Причастие той плачеше и казваше:
„Не ме изгаряй, Господи. Изгори греховете ми.“
И сълзите му течаха. Никога преди не бях виждал Старецът да плаче така. Това ме изненада, но накрая се осмелих да го попитам:
– Защо плака, геронда?
– Плачех за греховете си – отговори той. – Защото са толкова много, че не трябва да съм в олтара. Трябваше да съм на друго място!
***
Старецът изпитваше особена утеха и любов към Пресвета Богородица и светиите. Връзката му с тях беше като детски отношения, приятелско интимно обръщане, наивност на сърцето. Обръщаше се към Богороица с „Господарке“ или „Госпожо моя“, като го казваше мило и детинско.
„Майко моя, спаси ни!“
Той отпускаше глава върху образа ѝ и повтаряше същите думи или други прости молби.
Казваше:
„Нека в килията винаги свети свещ на Пресветата Дева“.
По подобен начин се обръщаше и към света Анна. Когато се приближаваше до изображението, той го погалваше и казваше:
„Майко на моята майка, помогни ни.“
Сред светците изглежда, че той особено обичаше и уважаваше свети Йоан Кръстител, когото наричаше „господине“. Той се молеше и когато свършваше, му казваше:
„Хайде, Господине, пак ще се срещнем“.
Но мястото, където той наистина се отличаваше, беше в изповедалнята. Хиляди хора намираха в него духовен баща и намираха покой под епитрахила му. Той буквално съчувстваше на изповедниците. Изповядваше до късно през нощта въпреки крехкото си здраве. Темата за покаянието беше любимата му за проповед. Той непрекъснато призоваваше към покаяние.
Неговото милосърдие и милостиня бяха несравними. Той дори не искаше да докосне парите. Когато му даваха пари, търсеше начини да се отърве от тях. Тичаше при бедните и болните, при парализираните. Помагаше им не само финансово, но и сам се грижеше за тях. За кратко време Нерациотиса се превърна в благотворителен център.
***
От 1963 г., когато се отдава на манастира, той не променя много в начина си на живот. Молитва, служение, милостиня. Към всичко това се добавяло и духовното ръководство на монасите. По всякакъв начин той се опитвал да помогне духовно на монахините, които си спомнят колко деликатен и проницателен бил той.
През цялото това време от четири години [от 1963 до кончината му през 1967 г.] Старецът се подготвял за голямото пътуване. Той се молил със сълзи и чакал.
Блажената му кончина
През май 1967 г. здравето му се влошило и той бил преместен в болница „Евангелизмос“ (Атина). Според свидетелствата на неговите духовни чеда, които му служели, старецът преживял чудни моменти. Ежедневно се приобщавал със светите Тайни и дал последен съвет на любимите си духовни чеда. Неговата кончина била благословена, напомняща кончината на великите светци, за които четем в старите синаксарии.
***
„Докато бил в болницата, всеки ден идвал свещеникът от Петракийския манастир да го причастява. През последните няколко дни треската рязко се повишила. Термометърът показвал 42 градуса. В полунощ на 15 срещу 16 август той се обърнал и казал на монахинята:
– Чедо, бъди готова тази вечер.
– Защо, геронда?
– Довечера ще имам голямо посещение и трябва да сме готови за причастие. Това е възможност, не пропускай тази възможност.
– Да, геронда, свещеникът ще дойде утре – отговорила монахинята, без да разбира какво има предвид старецът.
– Не, довечера ще се причастим – настоя той. – Ангелите ще дойдат! Сега прочети причастните молитви.
Монахинята ги прочела и щом свършила, той казал:
– Повтори ги.
Тя ги прочела втори път и старецът отново казал:
– Тъй като няма да имаме време, прочети ми последните молитви.
Монахинята прочела: „Вярвам в Господа и изповядвам…“ и останалото. Старецът продължил:
– Пей сега: „На божествена стража да застане с нас богогласният Авакум“.
И заедно със нея започнал да пее. Монахинята пеела: „На божествена стража да застане с нас богогласният Авакум и да покаже светоносен Ангел, който ясно да каже: днес стана спасение на света, защото възкръсна Христос, като всесилен“ [един от ирмосите на Пасхалния канон].
– Наистина, колко хубав и колко подходящ за момента избор!
– Повтори го.
Монахинята го повторила.
— Още веднъж.
Оставяме продължението на разказа на монахинята, преживяла този шокиращ момент:
„Докато пеех ирмоса и стигнах до думата „Авакум“, той ми даде сигнал да падна на земята. Бързо коленичих, той метна чаршафа върху мен и ме покри наполовина. Старецът с всичката сила, която притежаваше, се изправи малко, вдигна ръце и с благоговение произнесе думите преди светото Причастие, както ги казват свещениците. Страхувах се да не падне и се опитах да видя какво прави, като дръпнах чаршафа малко настрани. Правеше същите движения, както когато се причастяваше на св. трапеза, като казваше: „Ето идвам при Христос, безсмъртния цар и нашия Бог… се преподава на мен, недостойния йеромонах Атанасий…“. Той отвори устата си и получи свето причастие от красив ангел! Бях поразена да го видя през нощта на слабата светлинка да се причастява, да пие кръвта на Господа и да казва: „В името на Отца… и на Сина… и на Светия Дух“. Той каза „амин“ и спокойно се поклони, изпълнен с неописуема радост и дълбоко въодушевление от неочаквания Божи дар“.
***
Старецът се упокоява в Господа на 17 август 1967 г. и е погребан в манастира Фанеромени. На 23 октомври 2014 г., Високопреосвещеният митрополит на Кифисия, Маруси и Оропу Кирил отслужва Божествена литургия в храма на манастира, с още няколко свещеници, с които изнасят мощите на прославения светец.
Всичко е направено просто и смирено, както би искал старецът. С много вълнение Високопреосвещеният митрополит Кирил взема в ръцете си рáката на светия старец и благославя присъстващите. Светите мощи са приготвени от отците и след това отнесени в католикона, където всички с благоговение им се покланят. След това извършват лития с тях и ги поставят в килията на стареца. След няколко часа се усеща неговото присъствие – сладко благоухание облива килията му и цялата околност на манастира.
Наистина, дивен е Бог в своите светии!
————
Превод и редакция: Щелян Димов, Ренета Трифонова
Откъсите са поместени със съкращения от Ekklisiaonline.gr
