Християнство.бг
Светият и Свещен синод на Вселенската патриаршия взе решение да впише стареца Герасим Микраянанит сред светците на Православната църква. Това съобщава гръцката медия Ромфеа.
Монахът Герасим Микраянанит (5 септември 1905 г. – 7 декември 1991 г.), роден като Анастасий, е съвременен автор на богослужебни последования. Роден е в Дровиани, провинция Делвинос в Северен Епир. Научава първите си букви в началното училище в родния си град.
Със завършването на основното училище, вече юноша, Анастасий пожелава да напусне селската среда. Баща му вече се е установил в Пирея, където се е устроил на работа. Анастасий го последва и намира работа близо до него. По този начин е принуден да изостави майка си и по-малкия си брат.
Първоначално намира жилище в Пирея, близо до баща си и леля си. След това се премества в Атина, където продължава обучението си в гимназията, където усърдието му към учението е впечатляващо. След гимназията продължава обучението си във висше училище.
В Атина полага грижи и за духовния си живот и редовно посещава храма.
Самият той си спомня:
„Нашата енория беше Свети Дионисий Ареопагит, но обикновено минавахме по булевард Кралица София, където беше старото училище Ризарейос, и се черкувахме в Св. Георги Ризарейос, защото беше по-близо. Там многократно служеше и св. Нектарий Пентаполски, когото имах възможността да виждам“.
В Атина в него се утвърждава мисълта да стане монах и той решава да остави света рано, преди да е поел други задължения. Не му отнема много време да реализира желанието си. Така той идва в Света гора на 15 август 1923 г.
На Атон заминава като послушник в скита на Света Анна. По-конкретно, в Малката св. Анна, в килията Св. Йоан Предтеча, имаща за старец малоазийския йеромонах Мелетий Йоанидис. Тук, в това пусто, сухо, сурово и безплодно място – Малката Св. Анна, той намира абсолютната духовна радост и осъществява мечтата на живота си. Сега той най-сетне можел да се посвети всецяло на упражняването в духовния живот и на изучаване на свещените църковни текстове.
На 20 октомври 1924 г., по време на бдението в памет на св. Герасим Кефалинийски, той става монах, като приема името на светеца. Монахът Герасим, напълно привикнал към новия си живот, бил образец на послушание, смирение и всякаква добродетел. Наред с извършването на ежедневните монашески служби и учението, двамата монаси от келията – старецът и неговият послушник, работеха за физическото си оцеляване.
Старецът Мелетий познаваше добре и години наред практикуваше изкуството на изработване на дърворезбени печати, използвани при приготвянето на просфори за Божествената литургия. Покрай него това изкуство усвоява и младият монах Герасим, който с желание полагал този труд.
Но това, което го очарова, е работата с буквите. Той разказва за това:
„Когато дойдох тук, усъвършенствах и разширих знанията си. Древните писатели – на всички тях се наситих; всичко, писано от тях попих. Имах няколко книги в света, които дадох на едни бедни деца, които живееха от другата страна на улицата“.
След няколко години старецът Мелетий заминава завинаги в Атина, оставяйки новия монах Герасим съвсем сам.
Под келията Св. Йоан Предтеча се намира келията Успение Богородично. В нея е живял подвижникът старец Авимелех (+1965 г.). През 1946 г. негов послушник става сетнешният йеромонах Дионисий, към когото се присъединява и отец Герасим, а по-късно, през 1966 г., те формират общо братство.
Монах Герасим става ктитор на храма на преподобните отци Дионисий Ритор и Митрофан. По-конкретно, през 1956 г. в пещерата, където са се подвизавали двамата монаси, той построява малък храм и през 1960 г. го завършва с притвор.
Старецът Герасим, между другото, се е славел със своето гостоприемство, което възпитава и у своите послушници. Заслужава да се отбележи, че неговият аскетичен и вглъбен живот по никакъв начин не се отразява на общителността му.
Миряните, които идват при него, винаги си тръгват облагодетелствани и вдъхновени, тъй като словата му винаги са били внимателни към ближния. Пестелив в думите, той системно избягва ненавременни спорове и бърборене; винаги търси мълчанието, което смята за „майка на духовната мъдрост“.
Освен миряни, сред посетителите му често има духовници или дори монаси, които идват с една и съща цел: да послушат стареца, за да получат духовна полза и да се поучат от неговия добродетелен живот. Приживе са му възложени послушания, изпълнявани в самота.
Бил е библиотекар и служител на неделното училище на скита Света Анна. Като библиотекар той дори се ангажира със съставянето и публикуването на каталог на ръкописните кодекси на библиотеката на Кириакона на скита. В това си качество той помага на много учени в намирането и копирането на ценни ръкописи. Самият той пише стойностни студии и статии.
Монах Герасим Микраянанит е един от изтъкнатите химнографи и голяма част от творчеството му почти веднага намира приложение в литургичния живот на Църквата. Въпреки, че по-голямата част от работите му са запазени, само една малка част от тях са публикувани. Това е така, защото много от написаните от него църковни служби се разпространяват широко във вид на фотокопирани ръкописи. За него самото писане на богослужебните последования е продължение на молитвата, вид общение с Бога и със светиите:
„Имам светеца пред себе си, затова не искам да общувам с никого другиго. Химнографията, това духовно занимание, е единение на душата с Бога; това е молитвена възхита; това е съзерцание на ума; това е тайна теория; това е мистерия, която не се обяснява и не се поддава на рационално осмисляне. Химнографията е практическа философия, тя не се изразява с познатите ни думи. Човек това нещо трябва да го опита, за да го усети“.
Почива на 7 декември 1991 г. Богатото му химнографско творчество включва над 2000 богослужебни последования, включително и такива на български светци.
Този велик химнограф на Великата Христова църква е награден със сребърен медал от Атинската академия (на 28 декември 1968 г.).
————
Текст и превод: архим. Никанор (Мишков)
