Християнство.бг
Преп. Юстин Челийски
Вселенските събори
Самосъзнанието на Христовата Църква в същността си е винаги съборно*, защото е винаги богочовешко. Богочовекът Господ Христос е едновременно същност и залогът за единството и уникалността на църковното самосъзнание, защото Той е единственият Глава на Църквата. Всичко в Църквата е католично: умът, сърцето, съвестта, волята, животът, молитвата и всяко свето тайнство и всяка свята добродетел. Този блага вест е изразена от свети апостол Павел под божествено вдъхновение, казвайки: „Ние имаме ума Христов“.[1] Тази всеобхватна католичност има своя божествен език в светите Вселенски събори. Тя е най-съвършеното проявление на католичното съзнание и самосъзнание на Църквата; целта на всичко: нейната католична богочовешка съвест и добросъвестност. Бог „в светиите обитава“; и в тях е обоженото, обогочовечено самосъзнание и съвест на Църквата. Църквата като въплътеният Бог Логос и следователно – въплътената Истина, е сама по себе си върховната мярка на Истината и върховен съд на Истината[2] ; и следователно езикът на Истината. И Вселенските събори, във всичко и във всичко богочовешки, са именно този богоречив език и уста на Истината.
С цялото си същество от Богочовека и Неговия Дух на Истината,[3] те знаят, те имат, те изказват цялата Богочовешка, Светотроична Истина на Църквата. Светотроичната Истина говори самата за себе си чрез светите Отци на съборите, тези свети христоносци и тези свети христоговорители.
Всичко, което е казано досега за Църквата като Богочовек, съставлява евангелската богочовешка вяра, вярата, чрез която Църквата е едновременно безсмъртна и всепобедна. Тази евангелска, тази богочовешка вяра е именно вярата на светите апостоли, светите отци, светите вселенски и светите поместни събори. нея Църквата е Църква, тя е и Богочовекът, въплътената Втора Ипостас на Светата Троица. Чрез тази богочовешка вяра, която е „веднъж завинаги дадена на светиите“ от Богочовека Господ Христос,[4] Църквата е съборна, католическа, вселенска. Това изповеднически и напълно убедително благовести свети Максим Изповедник: „Православното и спасително изповядване на вярата съставлява католическата (= съборна, вселенска) Църква — καθολικήν εκκλησίαν.[5] Тази апостолска истина е безстрашно и всемъдро свидетелства апостолският ученик свети Игнатий Богоносец, благовестейки богооткровената апостолска истина за Църквата: „Където е Христос Иисус, там е и Католическата Църква — ή καθολική εκκληοία“[6], свети Климент Римски апостолски възглася: „Църквата е явена в Тялото Христово“.[7] „Тринадесетият апостол“ – свети Атанасий Велики проповядва: Църквата е икона и образ на Христос — τύπος και είκών.[8]
Тази богочовешка вяра е всъщност първата и единствена истинска вяра: Бог стана Богочовек, стана Църквата, а с нея: спасение, освещение, богочовечество, преображение, охристовяване, троичност на човешкия род. Именно за тази богочовешка вяра, като всесъвършена и всеспасяваща и единствена истинска вяра, говори цялото Евангелие на христоносния и христомъдър апостол Павел, особено Посланието до галатяните (3:22-29) и Посланието до евреите. Тази вяра е наречена от свети Игнатий Богоносец: „непоколебима вяра“ — ακίνητος πίοτις.[9] Нищо не може да се добави или отнеме от тази вяра; тя е съвършена във всяко отношение. Боговдъхновените свидетели, изповедници и пазители на тази богочовешка вяра са светите Вселенски събори.
Светите отци на Третия Вселенски събор заявяват: Този свят Събор направи за свой председател и Глава Самия Христос. С общото съгласие на всички свети Отци, Съборът осъди учението на Несторий и засвидетелства чистотата и първенството на Евангелието и апостолското Предание.[10]
Същите Отци блатовестят: Какъв е обемът на въплътения Бог Логос? Църквата. И какъв е Той самият? Главата на тялото на Църквата.[11] Църквата е строителят, защото тя ръководи разбиранията на нашата вяра.[12]
Светите отци на Четвъртия Вселенски събор заявяват: Църквата е тялото на верните.[13] Всички, които са Христови, са съединени в едно тяло Христово.[14] Христос е главата и ние, следователно, сме членове и трябва да съставляваме едно тяло поради единомислие и единоверие.[15]
Светите отци на Шестия Вселенски събор заявяват: „Ние сме членове помежду си и съставляваме едно тяло Христово чрез нашето единомислие към Господ Христос и един към друг, и чрез вярата.“ [16] Същите отци казват за светия Символ на вярата: „В Никея, на великия и славен Събор, самата Света Троица издиктува Символа на вярата и осъди злоумието на Арий.“[17]
„Да изповядаме и запазим непокътната апостолската и светоотеческа вяра е грижа над грижите на всички свети Вселенски събори. Следователно, главната грижа на Светите отци на Шестия Вселенски събор е следната: да запазят в неговата цялост и неприкосновеност апостолското и евангелско правило на вярата.“[18] Светите отци на Петия Вселенски събор постановяват: „да следваме всичко, което предишните Вселенски събори са направили за защита на вярата.[19] Защото една и съща е вярата, изповядана от Четирите събора, а Петият е заедно с тях.“[20]
Светите отци на Петия Вселенски събор заявяват: „Ние следваме във всичко светите Отци и Учители на светата Божия Църква, а именно Атанасий, Иларий, Василий, Григорий Богослов и Григорий Нисийски, Амвросий, Прокъл, Лъв, и приемаме всичко, което те са написали и обяснили относно истинската вяра и осъждането на еретиците. Ние винаги сме държали и държим вярата, предадена от самия Бог и наш Спасител Иисус Христос на светите апостоли, и чрез тях проповядвана на целия свят и обяснена от светите Отци, и особено от онези, които са участвали в четирите Вселенски събора, които ние следваме във всичко и изцяло. Затова заявяваме, че сме държали и държим всичко, което гореспоменатите четири Вселенски събора са решили и постановили, защото те, макар и проведени по различно време, въпреки това са запазили и разпространили едно и също изповедание на вярата. Заради единството в църквите е необходимо да се придържаме изцяло към светите Четири Събора и да запазим неприкосновено това, което те са постановили.“[21] А светите отци са предписали това под ръководството на Светия Дух, който е говорил чрез тях.[22]
Догматите са вечни богочовешки светини. Човешкият ум не може нито напълно да ги разбере, нито да ги измисли. „Светинята е за светите!“ Догмите могат да бъдат разбрани само донякъде и то с ум Христов, с охристовен ум. Светите отци на Седмия Вселенски събор провъзгласиха: Догмите са дело не на царете, а на епископите, тъй като ние имаме ум Христов.[23] Председателят на Седмия Вселенски събор, светият патриарх Тарасий, заявява на Събора: „Що се отнася до догматите, да се сбърка в малко или в много е все едно; защото и в двата случая се нарушава Божият закон.“[24] Няма разногласия между Светите отци; напротив, всички те, имайки една душа, проповядват едно и също нещо и учат едно и също нещо.[25]
Всичко, което е установено в Божиите църкви за слава и чест на Бога, е свято и трябва да се почита .[26] Нашите свети Отци са пазителите на Вселенската Църква; те постоянно пазят нейните духовни крепости; Те прогонват всички вражески армии и унищожават древни ереси и заблуди с меча на духа. Светият Седми Вселенски събор заявява: „Нека ученията на Отците богослови ни поправят. Черпейки от тях, ние сме пили истината; следвайки ги, сме прогонили лъжата; научени от тях, ние с любов приемаме почитаемите икони. Отците проповядват, а ние оставаме като послушни чеда пред майка си, благодарни за Преданието на Вселенската Църква“. Вярвайки в единия Бог, прославен в Троица, ние с любов приемаме почитаемите икони, а онези, които не ги приемат, нека бъдат под анатема; и нека бъдат далеч от Църквата. Ние следваме древното законодателство на Вселенската Църква. Ние пазим заповедите на Отците. Ние анатемосваме както онези, които добавят нещо към учението на Вселенската Църква, така и онези, които отнемат нещо от това учение. Придържайки се здраво във всичко към учението на нашите богоносни Отци, ние проповядваме това учение с едни уста и едно сърце, без да добавяме или отнемаме каквото и да е от това, което ни е предадено; напротив, утвърждаваме се в него и се укрепваме в него. Ние изповядваме и учим така, както са постановили и утвърдили светите и Вселенски Шест събора.“[27]
След като Седмият Вселенски събор приема необходимите решения и всеки участник постави своя подпис, казвайки: „постановил и подписал“, Светият събор провъзгласява: „Всички ние вярваме така; всички ние мислим така; всички сме съгласни в това и сме поставили своите подписи. Това е апостолската вяра; това е православната вяра; тази вяра утвърди вселената.“[28]
В Посланието, което светите Отци на Седмия Вселенски Събор отправиха до константинополските йереи и клирици относно работата им на Събора, се казва: „Ние следвахме Преданието на Вселенската = (Католическата = Съборната) Църква и нищо не сме отнели, нито сме добавили, и с любов приемаме всичко, което светата Вселенска Църква е приела от самото начало, както писмено, така и устно, включително и изобразените икони. Това, което божествените Отци отхвърлиха, ние също го отхвърляме и го смятаме за враждебно на Църквата. Истинското и най-правилно съждение на Църквата се състои в това: да не допуска никакви нововъведения в Църквата, а също и да не отхвърля нищо. И така, следвайки законите на Отците и получавайки благодат от Единия Дух, ние запазихме всичко, което се отнася до Църквата, непроменено и без отнемане, както са ни предали светите шест Вселенски събора; и онова, което те са оставили в Църквата достойно и за почит, ние приемаме без никакво колебание. Но онези, които добавят нещо към учението на Католическата (= Вселенската = Съборната) Църква или отнемат нещо от него, ние ги анатемосваме. Тъй като това е така и сме го потвърдили, ние с радост и любов приемаме божествените правила и се придържаме изцяло и непоколебимо към установяването на тези правила, установени чрез тръбите на Светия Дух – всеславните апостоли и шестте свети Вселенски събора, както и Поместните събори, които са се събрали с цел приемане на такива постановления, и накрая от нашите свети Отци. Всички те са били просветени от Едниия и Същия Дух и са узаконили това, което е полезно. И когото те предадат на анатема, ние също анатемосваме, и от когото я свалят, и ние същото отсъждаме; когото те подложат на епитимия, ние също го подлагаме на епитимия.“[29]
* В оригиналния текст на сръбски език авторът ясно разграничава:
Съборна (срб. Саборна) Църква – подчертава процеса на съборно съвещаване, общото участие на светите Отци на съборите, идеята за консенсус и съхранение на учението. Това е по-скоро организационният и духовен аспект на Църквата.
Католична (гр. Καθολική) Църква – тук терминът се използва в традиционния богословски смисъл на „всеобща“, „цялостна“, „пълна Църква“ (проявена в нейната пълнота), която обхваща всички времена, народи и членове, съхраняваща едно и също предание и учение. Това е същностният, универсален аспект на Църквата, който се отнася до нейната вероизповед. Затова преп. Иустин винаги уточнява в скоби след Католическа (= Съборна = Вселенска) или обратното. Когато стана дума за преданието, вярата, постановленията, засягащи всички членове и цялата Църква в нейната пълнота и вероизповед, използва думата „Вселенска църква“: „Ние следваме древното законодателство на Вселенската Църква. Ние пазим заповедите на Отците. Ние анатемосваме както онези, които добавят нещо към учението на Вселенската Църква, така и онези, които отнемат нещо от това учение“ (бел. ред.).
[1] 1 Кор. 2:16.
[2] Вж. Мат. 18:17.
[3] Йоан 15:26; 16:13.
[4] Иуд, 3.
[5] P. gr. t. 90, col. 93 D.
[6] Послание на св. Игнатий до смирняните, 8.
[7] 2 Коринтяни, 14.
[8] Contra arianos, II, 80; Ρ. gr. t. 26, col. 316 Β.
[9] Послание до смирняните, 9.
[10] Дјејанија Вселенских Соборов, том. VII; Казањ“ 1909., стр. 281.
[11] Пак там, стр. 208.
[12] Там, стр. 521.
[13] Пак там, стр. 531; том IV; Казан., 1865.
[14] Там, с. 514.
[15] Там, стр. 295; том VII; Kaзањ 1909.
[16] стр. 232; том VI; Казањ, 1908.
[17] Там, стр. 233.
[18] Там, стр. 54.
[19] Пак там, стр. 18; об. V; Казань 1914 г.
[20] Там, стр. 19.
[21] Там, стр. 20, 21, 23, 24.
[22] Пак там, стр. 151.
[23] Пак там, стр. 22; об. VII; Казань 1909 г.
[24] Там, стр. 52.
[25] Пак там, стр. 55.
[26] Там, стр. 68.
[27] Пак там, стр. 169. 170; вж. и стр. 205.
[28] Пак там, стр. 293.
[29] Пак там, стр. 299, 300, 301, 302, 303.
