Християнство.бг
Негово Всесветейшество Вселенският патриарх Вартоломей говори няколко пъти напоследък с просветляваща мъдрост и дълбока благодарност към Бога за Вселенската патриаршия и нейната ключова роля в светата Божия Църква.
„Когато Негово Светейшество Лъв XIV стана папа Римски през май 2025 г., един от присъстващите гръцки православни високопоставени лица се впечатли от великолепието на Ватикана, като каза, че това великолепие му е донесло радостно чувство, „тъй като ми напомня за нашата малка алея във Фенер“. Негово Всесветейшество му отговори така: „Нося ви цялата благословия на Майката-Църква – нашата Патриаршия – която, по Божията благодат, стои твърдо и непоколебимо на своя вековен пост… Ние следваме пътищата на Христос, смирения и кротък Богочовек. Не сме трогнати, нито пък завиждаме или си пожелаваме величието на Ватикана или други центрове и градове. По време на тригодишното си следдипломно обучение в Рим виждах всичко това, но никога изпитах комплекс за малоценност.“
Вселенският патриарх Вартоломей добави: „Благодарни сме на Бога за това, което сме, за това, което имаме, и заедно ще продължим по пътя на нашите традиции и идеали.“
Когато се говори за Вселенската патриаршия – при все, че ѝ липсва земно величие, отговорите на въпросите „кои сме ние“ и „какво имаме“ са наистина изключително велики. Негово Всесветейшество заяви, че „Вселенската патриаршия остава в синхрон с бурните вълни на историята, съумява да документира човешките начинания през различни исторически епохи и ефективно да ги посреща.“
През всеки период от човешката история Вселенската патриаршия се е обръщала към хората във всяка една особеност на променящите се обстоятелства от живота им, напомняйки за вечните истини на светата православна вяра. В резултат на това, Негово Всесветейшество отбеляза, че „Църквата е фар на духовната култура и скъпите ни ценности, които съставляват нашата идентичност“. Той обясни, че „е невъзможно да разберем нашата идентичност без да познаваме Православието и неговата история; нито пък можем да си представим бъдещето си без решителното присъствие на неговата традиция и без запазването на неговите ценности. Ако сме откъснати от духовните си корени, няма да оцелеем.“
И така, артикулирайки какви са тези духовни корени и жертвоготовно защитавайки ги, Вселенската патриаршия „е оставила своя отпечатък върху цивилизацията и, по благодатта на Всезнаещия Бог, Пресветата Богородица и всички светии, тя ще продължи да свидетелства за благодатта, която ни е дадена, и за надеждата, която пребивава в нас, дори и в идните времена.“
Това свидетелство, както Вселенският патриарх обясни при друг повод, е част от Божието провидение за Неговата св. Църква. „Господ, възнесъл се на небето“, каза Негово Всесветейшество, „не остави света осиротял. Самият Той е и винаги ще бъде сред нас „до края на времето“ и изпрати Светия Дух да остане в Неговата Църква и да я напътства на всяка истина.“
Като спомена специално многострадалната православна общност в Константинопол, Вселенският патриарх каза, че с „увереността, че не сме сами, но че Този, Който Се възнесе от нас в слава на небето, остава винаги с нас, ние продължаваме борбата на живота си като православни християни в Константинопол – със смелост, с любов към всички, с надежда за по-добро утре, с благодарност към Бога за всичко, което ни е дал, дори за евентуалните скърби и изпитания на живота“.
Подкрепяйки изявлението на св. Павел, че „мисля, че страданията на сегашното време не са нищо е сравнение с оная слава, която ще се яви в нас“ (Римл. 8:18), Негово Всесветейшество подчерта, че тези скърби и изпитания трябва да се разглеждат в светлината на светото Възкресение на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. „В нашето Предание“, каза Вселенският патриарх, „Пасха не е единственият „избран и свещен ден“. Целият живот на Църквата е една Пасха. Възкресението е „слава на Църквата“ и „съкровищница на Царството“. Възкресението е цялата вяра, етос и култура на Православието. Всяка Божествена литургия е една Пасха. Възкресението – това е всеки скромен параклис, всеки свещен храм. Светиите и мъчениците на вярата, свещените икони, които почитаме, както и всеки акт на любов и милосърдие: всички те излъчват аромата на Възкресението. Животът на нашите верни е една ежедневна Пасха. Ние знаем смисъла на Възкресението, защото познаваме смисъла на Кръста. Ние сме Църква на Кръста и Възкресението. Понеже имаме опита на Кръста и знаем вкуса на Възкресението, ние гръмко провъзгласяваме: „Ето, чрез Кръста дойде радост за целия свят.“
Многото кръстове, които Вселенската патриаршия е носила и все още носи, и за които сътрудниците на Вселенската патриаршия отделят своето време, талант и съкровища, за да помогнат, са само една прелюдия към славното възкресение. Изказваме сърдечна благодарност на Всемогъщия Бог за Неговия неизразим дар на Вселенската патриаршия и за историческото тридесет и четири годишно всемирно служение на Негово Всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей.
–––––––––––––––––––––
Превод: архим. Никанор
Източник: Archons of the Ecumenical Patriarchate
