Християнство.бг
Всесветейшият Вселенски патриарх Вартоломей Ι, отслужи в петък, 17 март 2023 г., сутринта, според старата традиция, третата част на Богородичния акатист, на аязмото в църквата на пресвета Богородица във Влахерна.
Проповед произнесе патриаршеският дякон г-н Епифаний Камянович.
На богослужението заедно с Всесветейшия се молиха високопреподобният архимандрит г-н Вартоломей, игумен на каноничния манастир Есфигмен на Света гора, и високопреподобният архимандрит г-н Никанор, игумен на светата обител „Свети Безсребреници-Черногорски“ край Перник, България, с членове на техните братства, генералните консули в гр. Истанбул – на Гърция н.пр. г-жа Георгия Султанопулу и на Украйна – н.пр. г-н Роман Недилский, служители на украинското консулство, голяма група ученици с 15 придружаващи ги учители от музикалните училища в Кавала и Трикала и от 6-та общообразователна гимназия в Кавала, както и множество други вярващи от града и чужбина.
Словото на патриарха
В словото си, непосредствено след богослужението, патриархът подчерта, че е голяма привилегия и благословия от Бога, че акатистът се пее на мястото, където е бил създаден, като се спря специално на личността на пресвета Богородица.
„Шепа хора от безчетното множество в този град, „увенчан с лаври, но също и със символите на страданията“, дойдохме днес, в сърцето на Великия пост, в тези Господни двори, за да изпеем, като всяка година, Третата статия от акатиста на нашата Приснодева Мария при нейното аязмо, на мястото, на което тази богослужебна песен избликна, подобно на светената вода на Влахерна, и се разпространи навсякъде, и въздейства и промени мнозина, като стана лествица, подобно на самата Богородица, която ни издига от земята към небето.
Голяма привилегия и Божия благословия е дните, месеците и годините да минават, а ние да сме тук отново и отново и винаги да пеем „паки и паки“ победните песни на акатиста точно на мястото, което го е родило. Това е и вековната традиция на Града ни, нещо като апостолско приемство, което ни свързва с нашите корени, с непресъхващия извор на нашата вяра. Слава Богу за това и за всичко!
Обикновено пред велики фигури и пред велики събития човек не намира думите, които могат да изразяват адекватно неговите чувства. Така и ние, пред величието на Благословената, без да намираме подходящи думи да изразим възхищението и благодарността си към нея, заемаме стих от наистина прекрасните похвали на тази трета част от акатиста, която изразява една характерна черта на Приснодевата: нейната обич и покров над всички нас, нейните чеда.
А стихът е: „χαῖρε, στοργὴ πάντα πόθον νικῶσα – радвай се, любов, която побеждаваш всяко (страстно) желание“. Пресветата Дева Мария олицетворява и е Божествената обич, сплав от любов и нежност към хората. Освен това, обичта на Божията майка е преплетена както с мълчание, така и с нейната активна подкрепа, ходатайство и помощ за вярващите. Любовта и мълчанието са взаимосвързани характеристики на Майката на нашия Бог: с мълчанието си тя прие непонятната тайна на Божественото въплъщение, която изживя с благоговение и свят подвиг в цялата му дълбочина и обхват, но също и с обич към своя новороден Младенец. В светото Евангелие четем, че Мария „винаги пазеше думите (на Сина си) в сърцето Си“ (Лука 2:19). Дъщерята на Назарет, въпреки цялата си привързаност към Бога, своя Син, мълчеше и пазеше всички събития с най-малките подробности в сърцето си, и по този начин в мълчанието й се разкриваше тайнството. Тя обичаше и мълчеше. Бог говореше. Бог говореше – на нея, чрез нея и посредством нея – в историята на човечеството. Ето защо това олицетворение на любовта – Пресветата Богородица, побеждава злото и винаги изпълнява нашата молитва и всяка молитва на тези, които пристъпват с вяра към нея.“.
После Негово Светейшество продължи:
„Велик е примерът, който ни дава нашата Поборница-Воевода, учейки ни, че трябва да се подвизаваме в тишина. При изпитанията на нашия живот в тишината ще намерим избавление, велик проповедник на утешение и мъдър съветник в съдбовен миг. И когато тишината срещне нашата пламенна и непрестанна молитва, прегръдката им ще ни приближи до обичта на Пресветата Дева Мария, побеждаваща всяко нечисто желание. Това тайнство на мълчанието, молитвата и обичта ражда песента на акатиста. Това е тайнството на Почитаната повече от ангелите, но е и свято тайнство за всички нас, православните ромеи* (*християни) от нашия Град – верни чеда на преданията на нашите предци и на прекрасните свещени събития.
В този момент ние ярко си спомняме думите на нашия незабравим духовен отец и истински стихоплетец на Словото на истината, блаженопочившият митрополит Мелитон Халкидонски, който в своята монументална реч „Слово за мълчанието“ много сполучливо отбеляза следното:
„Колко навременно е напомнянето за това свято мълчание на тихата Приснодева Мария и колко необходимо е нейното послание към нас в този критичен час.
Живеем par excellence във време на думите. На многото думи. На различните думи. На споменатите думи. На правилните думи. На други думи. На публичните думи. И знаете, че цената на тези правдиви и други думи е тежка и скъпа. Плаща се със златната монета на чуждото мълчание. Откупува се чрез продажбата и загубата на нашите ценности. Около нас се хвърлят и тиражират лозунги, словесни капани, които обезценяват всяко високо понятие и девалвират свещените идеали…
Всред това всеобщо объркване на нещата, нека устоим пред изкушението на лесното говорене и да влезем в пространството на тишината, за да чуем гласа на Бога, гласа на нашата съвест, гласа на историята, на нашите страдания и грешки от миналото и да се вслушваме в стъпките на идващите такива“.
След това Негово Всесветейшество изрази своето патриаршеско задоволство от дейността на преосвещения Халикарнаски епископ г-н Адриан, отговарящ за Фенер и Златния рог, „за неговата неуморна грижа за историческото наследство на нашия род, което, както признаваме след патриаршеското ни присъствие тук, заварваме в по-добро и по-добро състояние всяка година при нашите посещения“. Той също така поздрави църковното настоятелство на храма Влахерна, „което и по време на новия си мандат, под председателството на уважаемия г-н Николаос Каламарис, продължава безотказно своята прекрасна и творческа работа за благосъстоянието на това свято място за поклонение“.
Патриархът светотечески им пожела Бог да укрепи тяхното служение, защото, както отбеляза – общността, енорията, е сърцевината на цялата църковна структура и от нейното добро състояние зависи развитието на целия църковен живот на конкретното място.
„Сега, когато имаме все повече посетители и поклонници от чужбина, както днес, всички ние трябва да им покажем възможно най-добрия пример за църковна и общностна организация, колкото и малко да сме.
Защото, със сигурност качеството не зависи от количеството, нито пък напредъкът е свързан с числата, нито живата и опитна традиция изисква хиляди и милиони вярващи, които да я живеят. Често една малка „лема“ може да олицетворява и изразява истинската традиция на нашата Църква, а напротив – и за съжаление, както виждаме напоследък – една очевидно многобройна църковна организация, притежаваща всички средства и имаща всички възможности, опасно да се отдалечи от тази традиция в посока към новоизмишления, към въвеждане на нови порядки и непознати постановки в църковния живот, еклесиологията и каноничната традиция – може би до такава степен, че вече не е истински православна! Който има разум, разбира за какво говоря!”
След това той благодари на всички благочестиви поклонници, дошли тази година на патриаршеската литургия във Влахерна. „Поздравяваме ви, че дойдохте тук в духа на една от нашите многобройни и свещени традиции. Защото как е възможно човек да оцелее без корени, без морал и обичаи, без традиции, празен и нечист духовно?“
Той специално благодари на делегацията на каноничната и законна света обител Есфимен, която под ръководството на нейния игумен високопреподобния архимандрит г-н Вартоломей, по думите на патриарха, води „добрата битка” в защита на правата си срещу узурпаторите, посягащи на нейната собственост и история.
„Възлюбени чеда, сърдечно ви приветстваме в дома на отца ви, в който се надяваме, че ще можете да намерите покой за духовно презареждане по време на престоя си тук, заедно с българската група поклонници и приятели на вашия манастир, под ръководството на игумена на Черногорския манастир „Свети Безсребърници“ край Перник архимандрит г-н Никанор. Добре дошли!“
След това той приветства голямата група ученици и техните учители от Кавала и Трикала.
„Скъпи наши деца, вашето присъствие тук днес не само изпълни това свято тайнство на Девата от Влахерна, но вашите мелодични гласове, които съпровождаха патриаршеските псалмопения, напомниха на всички нас, че трябва да пристъпваме към нашата Богородица с благоговение и любов както деца към тяхната Майка. Поздравяваме вашите добри и достойни учители, които насочиха стъпките ви към родното място на песнопението на акатиста в храма на историческата Влахерна, където той беше изпят за първи път. Заедно с това, ние ви възхваляваме за любовта, която еднакво проявявате към вашата майка-църква Константинополската патриаршия и към нашата древна музикална традиция, която продължавате да развивате! От все сърце преподаваме нашата отеческа благословия за постоянен успех в обучението ви и успешно постигане на бъдещите ви цели, като очакваме с нетърпение да чуем отличната музикална програма, която сте подготвили за нас заедно с вашите учители и с грижите и напътствията на преосвещения епископ на Халикарнас и на г-жа Катерина Савиду. Вие всички сте достойни да бъдете поздравени за това, което правите!“
Преди това Негово Всесветейшество беше топло приветстван от преосвещения Халикарнаски епископ г-н Адриано и почитаемия г-н Николаос Каламарис.
Веднага след богослужението в прицърковната зала учениците от Кавала и Трикала пяха в чест на патриарха, който отново ги поздрави, а към тях с добри думи се обърна и генералният консул на Гърция.
В края на тържеството българската художничка Милена Велчева поднесе в дар на Негово Всесветейшество своята картина „Прегръдката на мира“, вдъхновена от срещата между предстоятелите на Римската и Константинополската църкви във Фенер през 2006г.
От нейно име архимандрит Никанор прочете приветствие на английски език към Негово Всесветейшество, който го похвали за доброто произношение.
След това двамата игумени имаха обяд с Вселенския патриарх в неговата резиденция във Фенер.
————
Превод: архим. Никанор Мишков
Източник: Ecumenikal patriarchate
