
В Църквата Христова има едно явление и то се казва Андрей Кураев. Днес той има рожден ден.
Честито!
По неговите книги бяхме просветени и научихме за Православието „без обвивка“. Повече от едно поколение израсна и продължава да расте „с Кураев“.
Така се случи, че свободата на дискусията напусна църковния живот, напусна катедралите и се настани в църковните „кухни“. И сега дойде време отец Андрей не с книги, а с меча на свободата да изсече отровните бурени, които се опитват да засенчат истинската църковна лоза. Неблагодарна работа, за която особено благодаря на отец Андрей.
Всички четат Кураев. Публично го обиждат, обсъждат го в църковните „кухни“, сговарят се. Защото ако е истина, къде ще вървиш против истината?
Основната аудитория на Кураев е свещеничеството, както столицата, така и провинцията. Патриарха не четат така, както четат Кураев. Достъпът до официалните патриаршески уебсайтове обаче се осъществява и чрез линковете, които публикува Кураев.
В Тверска област един приятел ме представи на селския свещеник като църковен публицист. Отецът погали дългата си до пъпа брада и каза:
– Познавам Кураев, чета го редовно, но все още не съм чувал за Вас.
Не бих отишъл твърде далеч, ако кажа, че трудът му е равноапостолен.
Вече заслужено.
Да не дава Господ да става мъченик.
Едно време митрополит Филип увещаваше суверена, отишъл твърде далеч в безумната си гордост, а сега Кураев трябва да смирява църковните власти, които не виждат бреговете.
Бог да Ви благослови, отец Андрей!
–––––
Текстът е от страницата на автора във фейсбук.