Ренета Трифонова„Всяка църква има своя камбана, с която се известява на енориашите часовете за празничната и ежедневна молитва. Камбанният звън зове християнина към небесното, към Божието, към вечното. Нашият енорийски бюлетин има за задача от време на време да посещава домовете на енориашите и да им донася онова, което иска енорийският свещеник да им каже. Няма друго средство, с което свещеникът може да беседва с всяко семейство, освен с печатното слово. Този бюлетин го нарекохме „Вяра и Дело“, защото целта на всичката дейност на земната църква е да съгласува вярата с делата си. „Вяра, която няма дела е мъртва“, казва Свещ. Писание. И още: „И дяволите вярват в Бога“. С това се подчертава върховната цел на християнския живот. Моето пожелание е този бюлетин да стане редовен посетител на християнските семейства във втора Каварненска енория. Да им донася все по-хубави и по-хубави вести и поучения. Да отбелязва в своите страници все по-големи дела, резултат на все по-пламенна вяра. Св. великомъченик Георги, покровителят на храма и енорията, да съгрява всички хубави начинания около храма, за да крепнат и се развиват от сила в сила за радост и слава Божия и за общото спасение на енориашите.“
Временен енорийски свещеник Василий Яков
Така започва първият брой от 2016 г., с който каварналията Атанас Димитров – АтаДим решава да продължи делото на „първопроходеца“ – основателя на „Вяра и Дело“ свещ. Василий Яков. Това започва през 2016 г., точно 76 години след отпечатването на първия и единствен по рода си брой на бюлетина в Добричка духовна околия, както и по повод 180-годишнината от построяването и освещаването на храма към II каварненска енория „Св. вмчк Георги“. Разравянето на историята за краткото и запомнящо се служение на този свещеник в Каварна, пали искрата за продължаването на неговата идея за енорийско просвещение.
Тази история е толкова далечна и същевременно толкова близка. Отец Василий Яков създава братство с над 300 члена и социална кухня към храма, където ежедневно се хранят деца в нужда. Започва с размах дяконийна и мисионерска дейност във време, когато Южна Добруджа преживява връщането си в пределите на Майка България и военни трудности.
И ако днес храмовете имат интернет страници, блогове, сайтове, печатни издания, дори списания, трябва да признаем, че във времето на интернет комуникациите това вече не е особено постижение. Но за времето, в което е живял отец Василий Яков, този бюлетин е бил нещо голямо – един малък храм в малък град има свой печатен орган, свое издание, свое лице и свидетелство, че в тази енория кипи живот и желание за просвещение. Кратката, но ярка диря на младия свещеник дава тласък днес енорийският бюлетин да бъде обновен по такъв начин, че да стане място за среща на много автори.
Чрез трудовете на екипа, който АтаДим ръководи, бюлетинът се превърна в място за християнски беседи, статии, проповеди, стихове, разкази, пътеписи – и всичко това – с доброволен труд, за да продължава да не загасва тази отдавна запалена светлина на енорийското дело. Малкото чернобяло бюлетинче обаче за няколко години се наложи като редовно, печатно и авторитетно издание за авторски материали, публикувани за първи път на страниците му, които списват учени, духовници, богослови. Това скромно на пръв поглед издание отдавна надмина границите не само на каварненската енория, но и на Варненско и Великопреславската епархия. Бюлетинът се разпространява даром в много храмове в България и за да достигне до всички, които искат да го четат, от създаването на Християнство.бг през 2020 г. енорийското каварненско издание може да достигне до всеки дом и всеки човек, който поиска да го разгърне чрез страница на сайта, в която се съхраняват всички броеве, както и чрез онлайн рубрика „Вяра и Дело“, в която Атанас Димитров – АтаДим публикува всички авторски статии.
Богословски текстове, публицистика, авторски изследвания на учени, представяне на книги, преводи, проза и поезия, разкази и пътеписи, детски страници и много други интересни теми е приютявал енорийският бюлетин на своите страници. Авторите му винаги са се стремели да бъдат актуални и да достигат с текстовете си до християнското съзнание, затова засягат и теми като екология и пандемия, литургичната и евхаристийната тематика, така важна за църковното съзнание днес. „Вяра и Дело“ може да се каже, че е един съвременен еквивалент на печатен орган, който съобщава това, което трябва да заинтересува християнската съвест и да я поддържа жива.
Бюлетинът, като всеки енорийски печатен орган, има за свой център храма, в който християните се събират на литугрия като едно голямо семейство. Но той не се ограничава само с текстове, а е свързан и с много други мисионерски дейности.
Когато беше отбезялана 180-ата годишнината от освещаването на храм „Св. вмчк Георги“, читателите на бюлетина и енориашите бяха зарадвани с концерт, изложба на картини, изобразяващи храма, и детски рисунки на възпитаниците на ОДК-Каварна. Бе тиражирана юбилейна пощенска марка, а за 185-та годишнина беше подготвен благотворителен календар с творби на обитателите на Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост (ДПЛУИ) в с. Българево. Събраните от разпространението му средства бяха дарени за творческите работилници към Дома, отпечатани бяха и хартиени копия на храмовата икона, раздавана за молитвен спомен.
Във връзка с 185-ата годишнината на храм „Св. вмчк Георги“ в Каварна, през 2021 г. енорийският бюлетин „Вяра и Дело“ обявяви конкурс на тема „Моят храм в 185 думи”. В мартенския брой на 2022 г. бюлетинът представи на читателите призираните творби от конкурса. В него участваха много хора на различна възраст, включително и деца. Най-младият участник беше на 12 години, а най-възрастният – на 80. В надпреварата за есе, стихотворение и/или кратък разказ участие взеха десетки хора от различни възрасти и географски точки на Европа. Самите творби надхвърлиха 100 – 58 стихотворения, 27 есета и 16 къси разказа от общо 88 автора (72 жени и 16 мъже). Победителите получиха награди и грамоти за участието си.
Редно е да споменем и красивите и пъстроцветни картички, които АтаДим отпечатва всяка година, заедно с два календара – стенен и джобен за постите в БПЦ. Тези календарчета стигат всяка година през декември до своите читатели и ги улесняват в традицията на поста в Православната църква.
Много още може да се каже за този скромен чернобял бюлетин, свързан с дейностите, които трябва да върши една енория. Най-важното обаче е направено – запалената искра от отец Василий Яков се разрастна в огън, който стопля сърцата на много енориаши далеч зад пределите на II Каварненска енория. Това се случва благодарение и на авторите, и на читателите – искрата на вярата се предава от едните на другите и поддържа обратната връзка с очакването на всеки следващ брой. Но още едно важно нещо е спазено в завета за църковната камбана на отец Василий. „…защото целта на всичката дейност на земната църква е да съгласува вярата с делата си“. Вярата без дела е мъртва, както и делата без вяра пред очите на Бога са недостатъчни за човешкото спасение. Ако продължителите на делото на отец Василий Яков са осъществили скромното му начинание, днес можем да кажем, че онези 300 души първоначално братство прераснаха в още стотици и хиляди, които четат бюлетина. Братството отдавна не съществува, много поколения отминаха, но силната вяра на неговия учредител, макар и временен свещеник в Каварна, след толкова десетилетия на неверие и гонение на християнството в нашите земи, успя да сгрее и нашите сърца.
Честит юбилей на „Вяра и Дело“! С този юбилеен 50-ти брой на бюлетина навлизаме в радостта на настъпващата 2025 г., когато се навършват и 85 години от издаването на неговия първи брой през далечния и мразовит декември на 1940 г. С пожелание към неговите автори и читатели да участват активно в споделянето на вярата и продължаването на делото на младия каварненски свещеник. Авторите и читателите да бият камбаната на знанието и да разпространяват Божието слово там, където успеят, за да не го изкълват птиците небесни и да покълне то на благодатна почва. И тъй както всяка църква има своя камбана, така да пожелаем и на тези храмове, които нямат свои бюлетини, да чуват звъна от печатното слово на нашата камбана.
презвитера Ренета Трифонова
Източник: Вяра и Дело, брой 6 (50), година Х, октомври 2024 г.
